КОГАТО СЕ ОЗОВЕМ НА ПЛОЩАД В ИСТОРИЧЕСКА СРЕДА, обикновено погледът ни се насочка към историческите сгради, които оформят неговата рамка, без да обръщаме внимание на саямия прощад. А площадът е много повече от просто прозното пространство! Наред с материалнините си характеристики като форма, настилка, обзавеждане, зеленина и т.н., той е сцена на исторически събития и място за провеждане на традиционни практики. Площадът, заедно с рамката от исторически сгради създават едно общо културно наследство.
Как да се научим да забелязваме площадите? Какви видове има? Как да изучим тяхната ценност и как да я опазваме? Можем ли да забраним промяната?
По тези градоустройствени въпроси поканих арх. Десислава Ковачева от Университета по Архитектура, Страителство и Геодезия в София. Тя е специалист в областта на музейните експозиции, интерпретацията на археологически обекти и дизайна на публични пространсва. В началото на годината, арх. Ковачева защити дисертация, посветена специално на темата за площадите като част от култрурното наследство на града.
Този епизод може да Ви се стори по-теретичен и по-отвлечен от живия живот. В същото време, той е основополагащ и оригинален.
Арх. Десислава Ковачева ще Ви впечатли с точния си изказ и умело подбраните думи. Разговорът с нея придобива и космополитен дух, защото споменаваме много примери от световни площади, наред с българските примери.
Приятно слушане!
Петър Петров
От Архива
Продължите темата за културното наследство и градоустройството с ЕП 04 • Урбанистичната консервация. Вижте останалите епизоди с таг #Съвремие.
Всички епизоди ще намерите в Архива на Невидимата крепост.
Цитати от ЕП 26
„Пространството, а не камъкът е материалът в архитектурата. Именно това са местата, които ние обживяваме. Както в сградата обитаваме нейните стаи, така в града обитаваме неговите празни пространства. Градът е нашият колективен дом и площадът се явява неговата дневна.“
„Ценността на площада е именно в симбиозата между физическата среда и социалния живот, който се случва в нея. В способността на средата да създава спомени. Мога да ти разкажа за няколко така световно известни площади! Един такъв площад е Джама Ел-Фна в Маракеш, в Мароко. Това е едно голямо пространство, в което се събират местните жители, за да разказват приказки и да омагьосват змии. Неговата ценност се състои именно в това да бъде пространството, където се случват подобни практики. Отделно вече, Джама Ел-Фна е част от медината на Маракеш, която е вписана списъка на ЮНЕСКО и има своите архитектурни качества.“
„Настилката на площада е друг негов елемент, който го определя. Така, например, площад Дел Кампо в Сиена е изключително характерен с тухлената си настилка, подредена в Рибена Кост, която те насочва към основната сграда на площада – кметството. Жълтите павета в София характеризират представителната част на града и съответно са основен елемент на някой от площадите в София.“
„Пространствената рамка на площада, освен от сгради, може да се състои от зеленина. Например при площад Централен в Пловдив, където Цар Симеоновата градина определя едната му страна. Във Враца на площад Христо Ботев, зеленината зад паметника е формалната рамка на площада, но Балканът в далечина се възприема като неговата визуална рамка.“
В някой случай имаме и по-отворени площади. Такъв, например, е случаят на известния пиаца Сан Марко във Венеция, където една от страните на площада е лагуната. И островите в далечина се възприемат отново като част от рамката на площада и от пейзажа му. В Таормина, например, на остров Сицилия, градът е разположен на склон. Основният площад на града всъщност е ориентиран към морето и именно то се явява една от неговите страни.“
