ЛОВЦИТЕ СЕ ИЗКАЧВАТ по кози пътеки, по време на планински преходи, „въоръжени“ с фотоапарати, за да документират стенописите на средновековни църкви и манастири.
В този епизод на Невидимата крепост ще се отправим към региона на р. Нишава, от двете страни на българо-сръбската граница, защото именно там се провежда експедицията за „лов на фрески“ на фондация „Балканско наследство“. Вече над 15 години, уникалният ѝ формат съчетава прецизността на научно-изследователска задача с ентусиазма на теренно обучение.
За да разберем кои са ловците и как „ловят“ фреските, поканих Иван Василев, основател и изп. директор на фондация „Балканско наследство“. Той е ерудиран събеседник с интереси по средновековна археология, история на Балканите и история на изкуството на християнския изток.
В епизода говорим за:
Очарованието на средновековното християнско наследство от двете страни на граница със Сърбия;
Идеи за ревитализация на този, иначе позападнал регион;
Нови технологии за документиране на стенописи 🕹️
Ентусиазмът на участниците (и кога той отсъства), както и за неочакваните плодове от практиката.
— Петър Петров
🎧 Слушайте целия епизод в:
Още от ЕП 25
„Давам пример с църквата в Станичене от XIV век. Ясно e обозначена като църква, която е принадлежала на български аристократ, дарен със златотъкана наметка с инициалите на цар Иван Александър. Това е разкрито от югославски археолози през 70-те години. Обекти като този са много интересни, но отново казвам, всички тези типично късно средновековни църкви от времето на Второто българско царство са под 10, те са много малко.“
„Преди няколко години колеги, по време на разкопките в Пистирос край Пазарджик, откриха червенофигурна керамика. По-точно едно много красиво червенофигурно личице, което мислеха, че е Дионис или Аполон, защото беше с венец, едно такова усмихнато. И те си поиграха с мултиспектралната фотография и какво се оказа? С черно върху черно беше написано - Борей. Това е северният вятър.“
„Олтарът на църквата в Беренде вече съществува само на нашите фотографии. Той беше двойно стенописан олтар. Поради някаква причина го бяха разбили, търсейки вероятно религиозни ценности. Слава Богу, вандализмът не е често срещан, нито в България, нито в Сърбия.“
„Хората, които са решили да дойдат от другия край на света, от Австралия, Латинска Америка, имали сме студенти от Камбоджа, (те участваха в експедиция, която беше по най-затънтените български сала по западната ни граница), те са отдадени на това, което правим. Независимо от техните качества и умения, са отдадени. Но ние работим генерално не само със студенти. Работим с доброволци, хора, които са между 18 и 80 години, че и повече. Да, може някой да открие, че това нещо не е за него, но в повечето случаи са достатъчно дисциплинирани, за да отдадат времето, в което са с нас на проекта и на експедицията.“
