От Автора
КОГАТО КАЗВАМ „СУЛТАНСКИ ДЖАМИИ“ имам предвид големите каменни джамии у нас. Познаваме ги добре: Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия в Пловдив, Ибрахим паша в Разград, Ески джмаия в Стара Загора, Баня Баши в София, Куршум джамия в Карлово и т.н.
А когато казвам „в сянката“ имам предвид, че освен тези забележителни паметници на османското наследство, съществуват много други джамии, които обаче са напълно неизвестни. Така да се каже, остават скрити в дебелата сянка на първите. Техният брой е безчетен. Повечето се намират в селата из Североизточна България: с. Риш, общ. Смядово; с. Черна вода, общ. Антоново; с. Духовец , общ. Исперих; с. Фелдфебел Денково, общ. Добрич; с. Търновци, общ. Тутракан; с. Оногур, общ. Тервел и т.н.
Искам непременно да разкажем за тези „селски“ джамии, защото съм запленен от тяхната автентичност и неподправена естетика.
По тази тема ще се доверя на Александър Терзиев. Той е съвременен пътешественик, който мога да сравня (без излишна скромност) само с прочутия Евлия Челеби. Повече от пет години, неуморно, Александър документира джамии и други обекти на мюсюлманското вероизповедание и ги представи пред широката общественост в страницата си Османски паметници в България. Вече над 170 места. Едновременно с това, той свидетелства за чистите помисли и искреното гостоприемство на местните хора, българите мохамедани.
Приятно слушане!
Слушайте епизода 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS
Още от епизода
„На един обикновен камък, който е примерно половин метър висок, чисто символично се качва мюезинът. Като на един пиедестал. Все пак да е малко по-високо. И от там призовава мюсюлманите за молитва.“
„Много от изоставените джамии биват посещавани от иманяри от Турция. Идват специално, за да търсят имане в тях. И някои хора са предпазливи.“
„Призовавам всички християни и българи: посещавайте, гледайте, хората са изключително добри, изключително топли. Аз преди да започна да работя с Главно мюфтийство съм посещавал тези обекти сам. Отивам и тропам по портите. Дали има добри хора, които да ми отключат. Само веднъж се е случвало да не ми отворят джамия. А съм посетил близо 170 места в Североизточна България. И негативните случки са една или две. Може да си представите за какво топло посрещане става на въпрос от хората. Преоткри ми се света за българските турци и българските мюсюлмани. Изключително комуникативни хора, съдействат, черпят - сладоледи, кафета, броеници!“
Зад кадър
Записът е направен на 21 май 2025г. в споделено работно пространство CO-90, гр. Варна.
