КРАЙ СТАРОСЕЛ се издига грамадната Четиньова могила. Тя е висока 20 м. с диаметър от 80 м. Обиколката ѝ е 241 м. като по контура ѝ е изградена стена от 6000 каменни блока. Това е така наречената крепида, която предпазва могилния насип от срутване. Целият обект е обрасъл с дървета и храсти и има живописен вид.
Под могилата се крие истинска изненада!
В подмогилния насип е проучен най-големият тракийски храм по нашите земи. Стълбища и открити тераси отвеждат до тежка каменна врата. Зад нея се намира тясно преддверие, след което следва просторна кръгла зала с диаметър от 4,8 м. Залата е украсена с 10 полуколони и фриз, по които все още могат да се видят оригиналните цветовете! Но това, което взема дъха на всеки посетител е куполът, приличащ на пчелен кошер, с височина 3,5 м.
В този епизод на Невидимата крепост ще се опитаме да съчетаем архитектура и мистика. Ще надникнем в чудния света на древните траки, за да разберем идеите, които влагат в храмовия комплекс при Четиньовата могила.
За целта поканих Georgi Mishev, изследовател в областта на античната култура и религия. Той е доктор по културно-историческо наследство и член на международното общество за етнология и фолклор. Някои от темите, за които говорим в епизода са:
Защо траките са безписмен народ? Коя традиция е по-устойчива: устната или писмената?
Защо Четиньова могилата се намира точно на това място?
За надпреварата с иманярите.
За найлоните и текущото състояние.
За култово-обредните практики.
Каква е разликата между траките и елините?
Не е лесно да се говори за тракийското наследство. За него могат да се прочетат какви ли не небивалици, преувеличения и измислици. А гостът, хич не харесва такива работи!
Приятно слушане!
Къде да слушам епизода?
Невидимата крепост е на всички платформи 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS
Цитати и снимки
„Тези дървета и храсти по повечето могили водят до тяхното название. Затова в района и на Старосел има една Рошава могила, защото е рошава. Тази е Четиньова, защото приличат на четина. Косматката, защото е като космата от растения. Не случайно народът им дава такива названия, точно поради обрасването им с тази растителност.“
„В Четиньова могила виждаме как от едно свято място под открито небе траките изграждат един свещен градеж. И наблягам на свещен градеж, защото в днешни дни ние виждаме просто една интересна постройка на няколко хиляди години, но тя си има култово свещено преназначение в древността.“
„Сега тук съм длъжен да кажа обаче нещо, че не всяка скала, която на съвременния човек му бъде интересна и го впечатлява и в която той вижда крокодили, жирафи, слонове, хипопотами и така нататък, и древните траки са виждали същото. Първо те не са гледали National Geographic и не са били много добре запознати с хипопотамите.“
„Стигайки до входа на Четиньова могила, ние имаме в краката си цялата тракийска низина. В момента обаче в тази тракийска низина виждаме един грозен военен фургон, където се помещава охраната. Виждаме соларни панели, виждаме едни такива неща, които не бива да вижда посетителят в днешни дни, защото те концептуално не се вписват в преживяването, което трябва да има той на такъв обект. Защо наблягам на преживяването? Защото всеки един от нас, когато отива да посети един археологически обект, не отива, за да намери информация дали са точно 5000 или 6000 каменните блокове. Не отива за да види дали е точно 241 метра обиколката на крепидата. Отива за да се потопи в историята и в миналото!“
Зад кадър
Подкрепете работата ми да популяризирам културното наследство на България като направите платен абонамент.
Освен благодарност ще получите достъп до затворената Чат група на подкаста! Там темата продължава с още снимки от обекта, изрязани части от епизода и други допълнителни материали + водим дискусии с гостите от всички епизоди.
Записът е направен на 17 януари 2025г., Podcast Room 032, гр. Пловдив.
