СЪС ЗАДОВОЛСТВО научавам, че България е сред страните пионери в подводните археологически проучвания. Още през 1978г. българските учени разпознават перспективите пред изучаването на потъналите в Черно море паметници на културата. Затрупани от тиня и пясък, там лежат руините на праисторически селища, антични градове, исторически пристанища и кораби от всички епохи на корабоплавателно. Днес, след години на работа се очертават контурите на един красив и богат пейзаж, който съществува по думите Жак-Ив Кусто откривателя на акваланга, „отвъд синята завеса“.
По тази тема разговарям с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. Той е водолаз, изследовател на морското дъно и (убедих се в това) визионер. С него записахме един обзорен епизод, в който направихме опит да очертаем посоките на подводните търсения.
Приятно слушане!
Темите в епизода
В епизода говорим за:
Потънали праисторически селища.
Потънали антични градове.
Потънали исторически пристанища.
⚓ Потънали кораби.
Още, говорим за:
Смелата идея на проф. Александър Фол да се основе център за подводна археология.
Международния интерес към Черно море.
Заплахите от иманяри!
Как може да се популяризират обектите под вода? Например, чрез създаване на туристически маршрути за водолази любители.
Плановете, старото рибарското училище на о-в Св. Кирик и Юлита да се превърне в център на черноморските контакти.
Сътрудничество с ЮНЕСКО.
Записът е направен на 16.05.2025г. в гр. Созопол.
Цитати
„Крепостните стени на Несебър са били както по платото, така и в подножието му. И тези стени, които сега откриваме на 3, 4, 5, 6 метра дълбочина, са защитавали подстъпите по вода до града. Така че мащабите на древния град са били доста по-големи, отколкото те са днес.“
„Това, което откриваме интересно при Созопол под вода, са останки от антични вълноломи, направени от натрупани камъни.“
„Друг обект, където откриваме останки от античността под вода е Каварна, древният Бизоне. Откриваме архитектурни елементи: колони, капители, прагове на много големи порти, обработени камъни с жлебове, сглобки. Това са вероятно разрушени монументални градежи на един потънал крайбрежен квартал.“
„Не случайно, в Черно море преди няколко години бе осъществена най-голямата морска експедиция в световната археология - проектът Black Sea Map.“
„Всичките находки, които ние вадим минават процес на консервация, укрепване, обезсоляване, за да ги запазим. Това е процес, който продължава минимум няколко месеца, а в много от случаите години наред. Иманярите, които вадят находки, първо, че в повечето случаи, въобще не са наясно с тази необходимост, а и дори да са наясно, не могат да се погрижат за тези находки. Следствие на това те се разрушават, деградират, особено ако са керамика, особено ако са от дърво, включително от метал. За няколко месец или години те се разрушават, така че тяхното изваждане е началото на тяхното интензивно унищожаване и безвъзвратна загуба.“
„Целта е да се създаде регионален център за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО. Такъв център би имал значение за припознаването на България като страна, която има сериозни традиции в опазването и проучването на културното наследство и възможност да играе ролята на регионален център за Черно море. Центърът ще координира международна дейност, която ще включва както проекти за проучване на подводното културно наследство, така и обучения, провеждането на конференции, и реализирането на международни сътрудничества.“
На корицата
За корица на епизода избрах кадър от последните проучвания в района на о-в Св. Кирик и Юлита край Созопол. Кадърът добре онагледява колко специфична и внимателна е работата на археолозите-водолази, които буквално „летят“, „носят се“ над обекта.
Приложение
Всички снимки са предоставени от Центъра за подводна археология.
Share this post