КОГАТО ПРОЧЕТОХ за първи път заглавието „Царе, боляри и овчари“, веднага разбрах, че става дума за крайно необикновена книга! Беше ми достатъчен само бърз преглед на съдържанието, за да се убедя, че съм попаднал на оригинална тема: средновековното облекло.
В Невидимата крепост, обикновено говорим за недвижимото културно наследство - за паметници на архитектурата. Темата за облеклото на пръв поглед стои някак странично. Но всъщност тя допълва разказа за архитектурата и може да ни помогне да разберем по-добре българското средновековие и със сигурност да си го представим по-живо.
Поканих в подкаста Калина Атанасова, авторът на споменатата книгата „Царе, боляри и овчари“. Калина определя себе си като „свободен възстановчик“ и повече от двайсет години изработва исторически костюми от различни епохи. Книгата е всъщност нейната дисертация. Повече може да научите на сайта ѝ - Българският средновековен костюм. Тя поддържа и Календара на българските исторически възстановки.
В епизода ще обсъдим как се обличат хората от различните прослойки на средновековното общество. Ще се отдадем на нескромно „одумване“ на избора им на платове, кройки и бижута. Ще стане дума и как да се подмажете на своя господар ако сте по-нисш аристократ, като например избродирате инициалите му върху наметалото си.
Приятно слушане!
Петър Петров — автор и водещ
Темите в епизода
В този епизод говорим за:
Дейността на „свободния възстановчик“.
Изворите на информация за облеклото през Второто българско царство.
Как се обличат представителите на различните прослойки в средновековното общество:
Царят и царското семейство
Висшите и нисшите аристократи
Духовните аристократи
🐑 Простолюдието
Можем ли да ушием тези костюми и кой ги поръчва?
Записът е направен на 22 май 2025г.
Цитати
„Царят е едно неземно същество. Неговите дрехи са покрити със скъпоценни камъни и извезани със злато изцяло плътно. И той, когато се яви пред хора сияе, буквално!“
„Византийският публицист Йоан Цеца, пише до свой приятел — Чувам, че си щял да ходиш до Солун, дори по-на север (тоест вече за българските земи става дума). Какво ли ще правиш там, освен да гледаш апетитните хълбоци на местните момичета? Те много обичат да се окичват с шалове с ресни и въобще да подчертават ханша си. — Освен, че човекът е ценител на хубавите момичета, разбираме, и че тия момичета обичат да си връзват неща около кръста, което не е по подразбиране, тъй като много средновековни дрехи са с права кройка и всъщност няма препасване.“
„Както споменах, макар, че никой не рисува портрети на селяните, да, но все пак на художника му се налага да изобрази простолюдието. Овчарите са хубав пример. Когато трябва да нарисува как овчарите се поклонят на малкия Христос, той рисува овчари, които е виждал около себе си. С широкополите шапки, с торбички през рамо, с висящи часала за сресване на овце.“
