СРЕД РУИНИТЕ И РАЗРУШЕНИЯТА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА се заражда идеята за необходимостта от опазване на архитектурното наследство. Първоначално се говори само за отделни ценни сгради. След това – за сградата и нейната обкръжаваща среда. По-късно започват да се обръща внимание на градски ансамбли и градски ядра. В последните десетилетия идеята за архитектурното наследство се развива още и вече обхваща понятия като исторически градски пейзажи, характерни гледки и културни маршрути.
Появява се науката Урбанистична консервация, която има за задача да разпознае историческата градска ценност, да я опази и да начертае напътствия за бъдещо развитие.
Гост в епизод 04 е арх. Цветомир Ценков, специалист в устройственото планиране на историческа градска среда. Специализира в устройственото планиране на историческа градска среда. Той е възпитаник на френската школа Екол дьо Шайо към Националния институт за недвижимо културно наследство и е докторант към катедра История и теория на архитектурата в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Арх. Ценков поддържа популярната фейсбук страница Археология в града, Archaeology as an element of the urban structure.
Арх. Ценков обяснява понятието Урбанистична консервация разбираемо, без излишна теория, щедро, с много примери.
Приятно Слушане!
Темите
Дефиниция за урбанистична консервация
👻 Genius Loci, духът на мястото
Как изглеждат чертежите?
Еволюция за възприемане на архитектурното наследство
Кой възлага проекти по урбанистична консервация?
Наследството е ресурс за по-добра градска среда
Археология в градската среда
Случаят Ковачевица
Случаят Брацигово
Капана в Пловдив, Квартал в София, Шести участък в Габрово, Таляна във Варна, творческа зона Сава Силов в Стара Загора
Богатството на историческата среда в България
Записът е направен на 14.12.2022г.
Цитати
„Урбанистичната консервация е наука, която изучава градовете. Изучава процесите, които влияят върху формирането им, тяхната история, участниците и решенията, които са взимани през годините … Изучава структурата на града. Изучава изявените места. Изучава уличната мрежа, кварталите, големината на имотите, петната на отделните сгради. Прави анализ на връзката между частни пространства и публични пространства, между зелени територии, природни забележителности, култови места, които са в града или в близост до града … За мен урбанистичната консервация е техническа дисциплина, не е литературна дисциплина.“
„И се появи археология! Какво ще правим сега? Изненада! Пловдив, Стара Загора, Варна, София. Появи се археология! Откъде дойде тази археология? Разбира се, тя си е била там. Разбира се, всички очакват там да има археология. Археологията не е проблем, археологията е предимство. Това е моята гледна точка.“
„Възрожденските селища от години имат статут на архитектурни резервати. Моето мнение, е че в някои от тях е по-правилно новите намеси да използват традиционните технологии на 100%.“
На корицата
ЕП 04 • Урбанистичната консервация