РОДНИТЕ СЕЛА продължават да ме изненадват. Тъкмо, когато си мисля, че вече познавам тяхната идилия и ето, че научавам за непознато село с уникален дух и самобитна архитектура.
Такова село е Мандрица. Туристическите агенции плахо започнаха да го включват в своите програми и аз мисля, че се задават хубави години за него. Мандрица се намира в източните Родопи, съвсем на границата с Гърция. За съжаление, може да го определим като село-призрак, с население под 10 постоянни жители.
Мандрица е известна с кирпичените си къщи. Освен, че са много на брой, някои от тях са изненадващо високи, достигайки до три етажа. Отличават се с големи салони по 60-80 кв. м. без вътрешни колони. Посредством характерен мандрички трик, салоните са 30% по добре осветени от други подобни къщи! Макар, че селото няма статут на архитектурен резерват, то на практика представлява такъв и привлича всеки, който иска да изучи строителството с кирпич.
За да научим повече за това село, поканих в Невидимата крепост арх. Nikolay Marinov. Той е съосновател на Сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“ и на „Асоциация за строителство с естествени материали“. Интересите му към народната архитектура го отвеждат до Мандрица, където бързо разбира, че това наследство е тръгнало … да изчезва. Арх. Маринов впряга контактите си, за да организира поредица от изследователски мисии на терен, които имат за цел да документират завареното положение, но и да търсят начини за реставрация на мандричките къщи.
Разбира се, че в епизода ще научите каква е тайната на мандричкия кирпич! Но освен това ще стане дума и за възникването на селото и за предприемчивия дух на първите заселници. И за 🐛 копринените буби.
Приятно слушане!
Петър Петров
От Автора
Записът е направен на 21 февруари 2025г., Mansa Studio, гр. София.
На корицата: Селската идилия на село Мандрица / Снимка: European Heritage Volunteers.
