От Автора
РОДНИТЕ СЕЛА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МЕ ИЗНЕНАДВАТ. Тъкмо, когато си мисля, че вече познавам тяхната идилия и ето (!) появява се непознато село с уникален дух на мястото и самородна архитектура.
Такова село е Мандрица. Туристическите агенции плахо започнаха да го включват в своите програми и аз мисля, че се задават хубави години за него. Мандрица се намира в източните Родопи, съвсем на границата с Гърция. Може да го определим като село-призрак: с население под 10 постоянни жители.
Мандрица е известна с кирпичените си къщи. Освен, че са много на брой, някои от тях са изненадващо високи, достигайки до три етажа. Отличават се с големи салони по 60-80 кв. м. без вътрешни колони. Посредством характерен мандрички трик, салоните са 30% по добре осветени от други подобни къщи! Макар, че селото няма статут на архитектурен резерват, то на практика представлява такъв и привлича всеки, който иска да изучи строителството с кирпич.
Гост в епизода е арх.
. Той е съосновател на Сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“ и на „Асоциация за строителство с естествени материали“. Интересите му към народната архитектура го отвеждат до Мандрица, където разбира, че това наследство е тръгнало … да изчезва (както обикновено прави наследството). Арх. Маринов впряга контактите си, за да организира поредица от изследователски мисии на терен, които имат за цел да документират завареното положение и да открият път към реставрация на мандричките къщи.Разбира се, че в епизода ще научите каква е тайната на мандричкия кирпич! Но освен това ще стане дума и за възникването на селото и за предприемчивия дух на първите заселници.
Приятно слушане!
—
Темите в епизода
Историята на скритото село Мандрица:
От къде идват мандричани?
Разцветът от 1880 до 1913г.?
Бубарството 🐛 и пътят на коприната.
Залезът на Мандрица.
Теренни проучвания на Мещра + Доброволчески практики на European Heritage Volunteers + Обучителни курсове с местни майстори.
Как се строи триетажна къща с кирпич или какви са тайните на мандричките майстори строители?
Аларма за Мандрица! Внимание: Опасност от срутване!
Записът е направен на 21 февруари 2025г.
Цитати от госта
„Днес виждаме един зелен килим, в който има кирпичени или кафеви къщички с доста приятни червено-кафяви покриви от едноулучни керемиди (старобългарски или турски керемиди). Но това не е силуетът, който е бил преди сто години! Тогава къщите са били спретнати, измазани, бели. Като за периода до 1913г. говорим за село с 3 000 жители; говорим за село, в което е имало леярна за камбани; говорим за село, което е имало университет по бубарство; говорим за село, което е имало местно самоуправление - имало е един главен кмет и три квартала, всеки от тях със свой кмет; говорим за село, в което е имало кафене, където е имало маза, в която се е съхранявал лед! И ти през лятото си можел да пиеш своята напитка „газоза“ с бучки лед - това е била местната газирана напитка, а впрочем в селото е имало и фабрика за нея.“
„Интересно, е че местните майстори много добре са познавали глината, която са използвали за кирпича и глината, която са използвали за мазилки. Не са използвали една и съща глина. Глината, която са използвали за мазилките е била тази, която са събирали от наносите на Бяла река. По техни данни, те са правили дупки, по ниските нива на реката. И когато водата ги заливи, тя е филтрирала най-фините глинени части от цялата долина. А глината на терен са използвали за кирпича, защото на тях кирпича им е трябвал в големи количества. Това, което на първо четене видях в Мандрица и в техния кирпич, е че има буквално камъни […] Затова е толкова здрав.“
„Между април и май, между 45 и 50 дена е вегетацията на копринените буби. Те живеят в микроклимат, който е между 27°C и 28°C. Това е толеранс от един градус. Сградите позволяват да се поддържа точно тази постоянна температура, защото от това зависи качеството на коприната и количеството. Строителната технология в Мандрица се е адаптирала за тези два месеца, защото това е бил основният поминък. Дори и дюлгерите, тези които са напускали селото и са работили навън, са изчаквали първо да завърши бубарският сезон.“
„Тръгне ли покрива да тече, това означава измиване на глинените повърхности. Лека-полека това води до конструктивно нарушаване на стената. От там нататък следва колапс на част от покрива, после на целя покрив. След това трябва да се бутне една стена или цяла сграда, а къщите често са близо една до друга и едната бута другата.“
На Корицата
За корица на епизода избрах следобеден кадър към една най-обикновена кирпичена къща. Последните слънчеви лъчи хвърлят своето злато върху нея като правят дълбоки сенки; изпъква грапавината на кирпича. Спуснатите кепенца, залостената порта, и високата трева допълват чувство на романтика и носталгия.
Речник
Понятия, споменати в епизода:
Сантрачи — Дървени греди, които се поставят надлъжно по зида от вън и от вътре и се съединяват с къси напречни греди. Служат за изравняване и укрепване на зида. Придават му допълнителна еластичност при земетресение. В крепостното строителство през Средновековието се използват скрити сантрачи, отстъпващи на 30 cm от повърхността на стената. През Възраждането те са видими и придават характерен вид на зидарията.
Щурц — Архитектурен елемент (къса греда) над врата или прозорец, който носи зидарията над отвора.
Дюлгер — Строител, зидар от времето на Възраждането.
Вижте всички понятия в Речник на понятията / Glossary
Share this post