От автора
АРХЕОЛОГЪТ НЕ Е ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩА, но у нас свикнахме непрекъснато да се показват уникални археологически открития и да се правят сензации. Това подклажда опасната идея, че всеки може да грабне лопата и да си намери нещо. Освен, че уморяват, сензациите свиват представата за археологията до простото изваждане на антики от родния чернозем. А тя, археологията има много какво повече да предложи и по начало, археолозите се занимава с далеч по-интригуващи и благородни неща.
Археологията има за цел да реконструира миналото (ако може в по-големи детайли) и да допълва знанията ни за него. Събирането на антики е само малка част от процеса.
В 15-тия епизод от подкаста поканих археолога Красимира Лука от „Българско археологическо сдружение“. Помолих я да разплетем една загадка: къде се намира античният град Бесапара - столицата на загадъчното тракийско племе Беси.
Боравейки с енциклопедични познания, сравнявайки информация от предишни проучвания, и дебатирайки тежестта на всяка „улика“, загадката се разплита.
Освен за самия античен град, в епизода ще стане дума и за ролята на археологията в обществото, как самите разкопки могат да бъдат туристическа атракция, и че май не е добра идея да разкопаваме де що има да се открива.
Приятно слушане!
— Петър
Темите в епизода
За тракийското племе Беси и техния главен град: Бесапара.
Римските пътеводители: Табула Певтенгериана, пътеводителят на император Антонин и Бургундският пътеводител.
📍…📍… … 📍 Милиарните колони - Може ли да си вземем една за вкъщи?
Пътните станции.
Обходи на терена.
Светилището на Асклепий при с. Паталеница.
Красимира, къде е Бесапара?
Записът е направен на 25 юли 2024 г.
Цитати
Търсенето на Бесапара започва с преглед на римските пътеводители.
„Основният римски пътеводител, който обаче е с много грешки, представлява една рисувана карта. Казва се Табула Певтенгериана (Tabula Peutingeriana). Защо? Защото е открита при някой си Певтенгер, който преписва и прерисува средновековно копие на римския оригинал. Допълвана е и има много грешки, но е визуална и интересна.“
Милиарните колони са нещо като жалони, които показват разстоянието до следващата колона.
Върху милиарните колони е било най-популярно да се напише едно дълго послание към императора, за да напомня на народа кой е „бащицата“ […] Днес, ако някой се опита да ги пренесе с цел за красота или колекционерски намерения или за продажба - много хора не оценяват когато има само един надпис. Особено пък като и не го разбират, някакви драсканици. По тях няма релефи или нещо друго, което да привлече вниманието на тази общност, която се интересува да прибира подобни паметници.
Милиарните колони могат да очертаят до къде се простира юрисдикцията на даден античен град.
В Мездра, която се намира над Стара планина на север, е открит надпис, който също е поставен от градския съвет на Сердика. Което веднага означава, че всъщност градската територия на съвременна София е достигала над, над-над-над-над Стара Планина.
Задължително за археолога е да излезе от кабинета си и да „хване гората“, за да събере топографски данни.
„Повечето средновековни крепости са били на непристъпни места в планината. Това е с цел отбрана. Да речем, когато са започнали да нахлуват хуните, след тях аварите и т. н. и са започнали да плячкосват цяла северна България. Повечето от жителите се изтеглят в планините и там се укрепяват и започват да се бранят. И в равнината изчезват всякакви селища. Но в римския период селищата са били на равно и удобно за живеене място. Близо до вода, близо до търговски пътища, близо до известни светилища. Тоест, имали са комфортен начин на живот.“
Красимира, ще свърши ли археологията?
„В България има толкова много градове, толкова много красиви места, които трябва да се проучват. Имаме нужда от много археолози, които да работят бавно и концентрирано. Мога да спомена Ескос, ами Рациариа, даже и случая Скаптопара, който е долу до Благоевград. Надявам се на една програма, която бавничко да започне да разкрива на населението на България нашите ценни и красиви обекти. В момента говоря само за римските, защото това ми е специалността, но предполагам, че ако попитате други археолози, те ще ви разкажат много и за другите периоди и колко уникални места има където буквално да се докоснем до миналото. А не да гледаме някакви бели камъни, защото там вече информацията се губи много.“
На корицата
За корица на епизода избрах оброчна плочка от светилището на Асклепий при с. Паталеница. За него се знае още от 1938 г. и намерените там голям брой култови предмети подсказват, че в близост е имало тракийско население. Това е една от „уликите“ за локализиране на Бесапара. Ще търсим града край светилището.
Светилището на Асклепий влезе в новините в началото на 2024г. Тогава местното население, археолози и защитници на природата от сдружение „Къркърия“ алармираха, че в района се подготвя създаването на кариера. Според тях, подобен индустриален проект ще унищожи както светилището, така и минералните извори, около които то е възникнало. Те предлагат районът да се развива в друга посока, а именно като се оползотворят естествените му дадености за превъзходен планински, селски и културен туризъм.
Share this post