Спасяването на Абу Симбел

Обзор на 2024 година.

Dec 20, 2024

Храмът на Рамзес II в Абу Симбел, Египет, ноември 2024г.

ПОЗДРАВИ ОТ АБУ СИМБЕЛ 👋 Тази година изпълних мечтата си и успях да посетя най-впечатляващият египетски храм! Ето ме тук, стоя в подножието на колосалните статуи на фараона Рамзес II, изсечени в скалата преди 3288 години. Още в древността става земетресение и една от тях се пропуква и се сгромолясва. На снимката съм се подпрял на каменен къс от нея, по-точно на фараонската кърпа (немес), малко над ухото на Рамзес.

Абу Симбел стои на брега на река Нил, за да свидетелства за могъществото на египетските фараони, но и едновременно с това — за могъществото на ЮНЕСКО и идеята за световно културно наследство. Цяло чудо, е че все още можем да посещаваме този храм. Без подкрепата на ЮНЕСКО, колкото и масивен, непоклатим и дълговечен да изглежда, той е можело да бъде напълно унищожен!

През 1971г. водите на язовира „Насър“ е трябвало да залеят Абу Симбел и да потопят величествените статуи. Обектът е спасен благодарение на усилия на над 50 държави, обединени под егидата на ЮНЕСКО. Между 1964 и 1968 г. те провеждат мащабна инженерна операция по преместването на храма. За целта той е разрязан на над 1000 блока (всеки с тегло между 20 и 60 тона), които са маркирани, повдигнати с кранове и сглобени на по-висока площадка, на сигурно място.

Спасяването на Абу Симбел е историческо събитие, защото за първи път международната общност се обединява в името на опазването на световното културно наследство. Утвърждава се идеята, че обектите вписани в списъка на ЮНЕСКО притежават извънредна и универсална стойност, която надхвърля националните граници. Да, храмът може и да се намира на територията на Египет, но той принадлежи на цялото човечество. Опазването му е белег за цивилизованост и представлява дълг към идните поколения, които също като нас имат право да го съзерцават.

***

Намирам темата за Световното наследство за особено вдъхновяваща и ободряваща. Затова се радвам, че тази година успях да запиша дълъг и изчерпателен епизод посветен на нея. Става дума за ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО с участието на проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО. В епизода проф. Кръстев излага основните идеи, залегнали в международните документи, но и разказва лични спомени от еуфорията при вписването на българските обекти. Това е основополагащ епизод, задължителен за слушане.

Помолих проф. Кръстев да запишем и един бонус епизод за Защитниците на крепостта, в който да обърнем внимание на Несебър. В следствие на бурното презастрояване, старинният град е на път да загуби своята културна стойност и да бъде отписан от Световното наследство! За тази опасност ще научите в Бонус епизода ⭐ Случаят Несебър.

През изминалата година поставих началото и на една нова поредица в Невидимата крепост, посветена на темата за изложбения дизайн. Нямаше как да не забележа, че все повече български музеи обновяват експозиционните си зали и придобиват европейски вид. За да обсъдим как се случва тази трансформация подготвих два материала, като и двата са с по двама гости. В ЕП 12 • Графичен дизайн в музея разглеждаме информационните табла в Голямата епископска базилика в Пловдив. Говорим за шрифт, цвят и илюстрация с дизайнерите Вера Шварц и Цветислава Колева от студио за визуална идентичност „4plus“. В ЕП 13 • Врачанските съкровища в нова премяна активираме всичките си сетива, за да се потопим в атмосферата на обновената зала-трезор на Врачанския исторически музей. Арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков от „Ателие 3“ ентусиазирано споделят за премеждията по реализирането на проекта и спорят, за това какво е съкровище.

Това са епизоди за културно наследство „на закрито“ в музейни зали. През тази година записах и два епизода за културно наследство „на открито“, „сред природата“. В ЕП 11 • Родопската теснолинейка се качваме на влак по най-живописната линия у нас: Септември–Добринище заедно с Кристиан Ваклинов от сдружение „За теснолинейката“. Той говори за опазването на индустриалното наследство, съчетано с „бялата приказка на зимата … златната есен … топлината на лятото и пътуването по мостчето между вагоните, където хем си във влака, хем си отвънка … и пролетните аромати на разцъфващите диви треви“. Черпим и от енциклопедичните познания на Красимира Лука, археолог в областта на римската античност от „Българско археологическо сдружение“. С нея потегляме на експедиция по старите римски пътища в търсене на изгубения тракийски град Бесапара в ЕП 15 • Столицата на Бесите.

Колкото и да са разнообразни формите на културно наследство, има един обединяващ принцип, за който ни напомня проф. Кръстев:

„Според Венецианската харта, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“.

Благодаря на всички, които слушахте подкаста през изминалата година 👍

Специални благодарности на ⚔️ Защитници на крепостта за финансовата подкрепа, доверието в работата ми да популяризирам културното наследство на България и търпението за създаване на нови епизоди.

Да поговорим в цифри. През 2024 г. успях да запиша 5 епизода + един бонус епизод. Това са общо 4 ч. 30 мин. и 54 сек. блажени разговори за културното наследство. Епизодите са слушани общо 3 850 пъти като 77% са слушани в България, 8% в САЩ, 3% във Великобритания и по 1% в още 29 страни.

Искрено се надявам съдържанието да е било интересно и да е било като отворен прозорец към чудесата на историята.

Какво мислите за изминалия сезон 2024? Припомнете си обзора на сезон 2023 в статията „Една година в студиото“.

Провали

За да е пълен обзорът на сезона, трябва да кажа и за някои провали. Може би забелязахте, че пропадна цялата есенна програма и не съм публикувал скоро нов епизод. Планирах още четири епизода за тази година, но не успях да ги запиша. Не защото гостите отказаха участие (точно обратното), а защото не намерихме подходящ ден за записи, предвид моите пътувания и ангажиментите на гостите. Това се оформя като постоянен проблем и е най-трудната част от създаването на подкаста.

Друг провал през 2024 г. беше чатът в Невидимата крепост. Чатът е пространство, в което се опитах да организирам неформални дискусии по актуално въпроси (Исторически парк, филмът на Бетани Хюз, статуята от Хераклея Синтика и др.). Интересът се оказа много слаб, а и чатът се оказа много сложен за използване и сложен за откриване къде е. В крайна сметка, взех решение да закрия чата за 2025г. Въпреки това, благодаря на онези от Вас, които участваха.

Планове за новата година

Ще говорим за потънали кораби, потънали пристанища и за археолози водолази.
Ще обиколим страната по необичаен маршрут - по османските паметници.
Ще се научим да печем кирпич и ще вникнем в строителните техники на триетажните кирпичени къщи в с. Мандрица.
Ще разкажем за един праисторически пожар и овъглените неолитни жилища в Стара Загора.
Ако остане време, елате да „ловуваме“ редки фрески по стените на изоставени манастири.
Ще говорим и за кино 🎥 Ще влезем в ролята на скаути на локации за исторически филми и ще цитираме Умберто Еко от романа му „Името на розата“.

През 2025г. съм решил да подновя рубриката Обсерватория, в която пиша авторски есета-наблюдения над културното наследство:

Ще отправим поглед към златното петле върху шпила на катедралата „Нотр Дам“.
Ще извадя от дълбокия архив непубликуваното есе „Изумителното сътворчество между човека и природата“, което започнах да пиша преди пет години докато пътувах в северна Русия (където едва ли някога ще се върна).
Ще публикувам (а може и да не публикувам) едно странно есе, за демонтажа на паметника на окупационната червена армия в София.
Ще извадя от дълбокия архив и друго есе за Къщата с ягодите, но ще трябва да го поотупам от прахоляка.

Какво мислите за тези идеи? Имате ли предложения за други? Пишете в коментарите:

Невидима Крепост

Discussion about this post