ЕПИЗОД ЗА СКУЧНАТА ТАБЕЛА В МУЗЕЯ. О, не! Точно обратното. Това е епизод за увлекателната табела; за табелата с интересните илюстрации; за табелата с хубавия шрифт; за табелата с хармония на цветовете; за табелата, която ще прочетем, наистина.
Как се прави такава табела? Защо малко музеи могат да се похвалят с интересна информация? Кога се включва графичният дизайнер в създаването на музейното пространство и какво точно прави? Какво се случва в черната кутия (така се изразяваше един мой преподавател по рисуване за творческия процес)?
По тези въпроси поканих Вера Шварц и Цветислава Калева от студио за визуална идентичност FourPlus. Помолих ги да разкажат за работата си по един от проектите, който грее като слънце в портфолиото на студиото: Информационната система на голямата епископска базилика на Филипопол и музей на римското мозаечно наследство. Става дума за графичния дизайн не на една табела, а на цяла поредица от над сто табла (някои, от които са си направо платна).
Приятно слушане,
P.S. С този епизод поставям началото на малка поредица от теми за успехите на българските музеи. Всички знаем, че музеите у нас „не струват“, но това не е напълно вярно.
P.P.S. Специални поздрави на Пловдив! Ако сте от там, дайте ❤ like на този епизод.
Слушайте подкаста в мобилното приложение Substack App
Още … в Substack App участвате в чата, четете допълнителните рубрики и следите Невидимата крепост в реално време.
За гостите
Вера Шварц (в дясно) е директор връзка с клиенти и партньор в студио FourPlus. Цветислава Колева (в ляво) е Арт директор.
Студио FourPlus е студио за визуална идентичност. Сплотен екип от дизайнери, илюстратори и аниматори работят от София за клиенти от Берлин, Цюрих, Сан Хосе, Вашингтон и въобще по целия свят. У нас, сред най-емблематичните им произведения са визията на столичния район Лозенец, интериорът в детското отделение на Пирогов, и разбира се информационната система на епископската базилика на Филипопол.
💡 За дизайнери: последвайте FourPlus в Behance & Dribbble
Цитати
Важно е процесът да не бъде последователен, да не се случва първо архитектурата, подреждането на пространството и някак си дизайна да дойде последен, защото това означава, че вече е стеснена фунията. Взети са супер много решения и ние заварваме ограничен брой варианти какво можем да направим.
Археологията и разказът трябва да вървят ръка за ръка, за да дадат максимално добро преживяване на посетителя (…) иначе археологията остава само за археолозите и музеят би бил интересен само за тях.
Използвахме цветове, които са вдъхновени от мозайките и крайния резултат, е че наистина, самите табла изглеждат хармонични със средата, което е много важно в музейното пространство.
По време на нашия процес се появяваха нови археологически обекти, които ние трябваше да включим в самата експозиция. Трябваше да се пише нов текст, да се предвидят нови табла и беше много интересно, защото усещахме как продължава в това място да има живот и ние сме част от него. Много е вълнуващо да си в позицията и ти на някакъв откривател.
Бележки
Обхвата на проекта [04:50]
Подготовка или голямото четене [09:15]
🤨 Недоверчивият археолог [13:05]
Текст [16:00]
Илюстрации [23:20]
Схеми [26:20]
Как да не предобрим работата? [29:20]
Какво е проект с обществена значимост? [32:20]
Ползи от добрия графичен дизайн в музея [40:00]
Записът е направен на 20.02.2024 г.
Приложение
Разгледайте целя проект за информационната система на епископската базилика на Филипопол → Тук
ЕП 12 • Графичен дизайн в музея