РОБЕРТ И РОБЕРТА са американско семейство, които през 1981 г. научават, че в Джорджтаун щата Вашингтон е изложено древно съкровище от земите на България. Тогава, за тях това е непозната страна зад Желязната завеса. Двамата подкарват колата си и пътуват през три щата, за да видят любопитните артефакти, сред които най-силно вниманието им привлича тракийски сребърен наколенник. Уви, пристигат в последния ден от изложбата, няколко часа след края на работното време и тя е вече закрита.
Посрещнах Робърт и Роберта на летище София през 2015 г. И двамата бяха вече на по над 85 години. Робърт не вижда, а Роберта едва ходи. Той ѝ помага да се качи в колата, а после тя му чете програмата вътре. Двамата споделят, че това е последното им пътешествие … в живота. Когато ги попитах как избраха точно Враца (!) те ми отговориха, че … там … имат … недовършена работа. Дошли са, за да го видят, сребърния наколенник от Могиланската могила, с чертите на лицето.
Истории като тази ме карат да се замисля, че има нещо необикновено в предметите, които наричаме „съкровище“. Съществува някаква притегателна сила, която омагьосва зрителя. Дали това е тяхната древност, връзката с предците, или тръпката на приключение да достигнеш до тях след хиляди перипети?
Неизменно свързвам Врачанските съкровища със спомена за Робърт и Роберта. Те изпълниха мечата си, видяха сребърния наколенник (още и златния венец със стилизирани листа от лаврово дърво - символът на Аполон и други ценности). Видяха ги, но в старата експозиционна зала на Регионалния исторически музей на Враца. От една година насам, залата е напълно обновена — съкровището е преоблечено в чисто нова премяна. Бих искал Робърт и Роберта да можеха сега да го видят.
Новата зала е не просто хранилище, а място, в което се разказват истории и където посещението се превръща в преживяване.
В 13-тия епизод на подкаста Невидима крепост, поканих част от екипа, спечелил конкурса за обновяване на залата „Врачански съкровища“. Това са арх. Доника Георгиеви и арх. Мирослав Велков от архитектурно студио Ателие 3. Попитах ги как да преобразим едно овехтяло музейно пространство със средствата на изложбения дизайн. Те отговориха като повториха своето мото:
🧐 Внимавай в контекста
Защо музеите се променят?
В началото на епизода арх. Велков спомена нещо много интересно, за което аз не планирах да говорим. А именно, как са възникнали първите музеи и каква е била тяхната задача.
Музеите възникват като сбирки от причудливости. Богати колекционери, обикновено аристократи, събират любопитни предмети. Достъпът до тях е силно ограничен.
В по-късно време, музеите прерастват в пазители на историческата памет. Развиват научна дейност и на експонатите се гледа като на исторически извори - свидетелства за отминали епохи. Музеите отварят врати за посещение, но все още остават елитарни.
В най-ново време, музеите се превръщат в обществени средища, които изпълняват нови функции, без да губят старите. Арх. Георгиева каза нещо революционно по този въпрос:
„Хората вече възприемат музея (и така би трябвало да бъде!) като място за забавление. Тоест, някъде където да ти е приятно да прекарваш времето си и да, да научиш нови неща. Но в крайна сметка да отидеш там за развлечение. И такъв е подходът навсякъде по света.“
За да отговорят на новите изисквания на публиката, музеите се променят. Посещението се превръща в преживяване. Предлагам Ви да направим един литературен експеримент във второ лице, единствено число. Представете си, че влизате в обновената зала „Врачански съкровища“…
Пространството изчезва, остава само времето
Входната врата се затваря зад гърба ти. Вече се намираш в залата трезор – сейф – бункер. Залата е потопена в мрак и не можеш да прецениш нито колко е широка, нито колко е висока. Звучи тиха фонова музика, букет от звуци - съска змия, обажда се сокол.
Единственото светещо нещо е непрекъсната лента – линия – лъч. Това трябва да е Хоризонтът, витрината, която изобразява времето. Вглеждаш се в нея и забелязваш различни по форма накити, които са разположени вътре. Те са така окачени, че сякаш се носят свободно във въздуха.
В този момент, пред Хоризонта се запалват две светлини в две стъклени кутии. Пред теб застават двете съкровища: наколенникът и венецът. Те влизат в ролята на посланици на историята на врачанския край и те посрещат - приветстват - съпровождат. Сякаш чуваш техния глас: „Ние сме това, за което ти си тук“. ■
Благодаря, че прочетохте,
Петър Петров
Темите в епизода
Първи спор, за титлата 👑 Съкровище.
Защо музеите се променят?
Новата премяна: витрината хоризонт, колоните с артефактите и време-пространството.
Втори спор, за броя на експонатите?
Ангажираме сетивата: музика, допир, мирис, сръчност + театър.
Какво е превантивната консервация?
Реализацията е дело на един голям екип от специалисти и представлява супер продукция.
Записът е направен на 21 февруари 2024 г.
ЕП 13 • Врачанските съкровища в нова премяна