ГАРА СЕПТЕМВРИ Е НАЧАЛНА ГАРА. От там Родопската теснолинейка тръгва по живописното дефиле на Чепинската река, един от притоците на голямата Марица. Достига до СПА столицата на България: Велинград. Следва прочутото изкачване по „осморки“ до най-високата гара на Балканския полуостров с надморска височина от 1267 метра. Това е гара Аврамово. После се спуска по „шестици“ в зелената долина на река Места, следвайки трасето на стария римски път за Солун. Преминава през Разложката котловина и СКИ столицата на България: Банско. Накрая се строява на гара Добринище, крайна гара, сгушена в полите на Пирин. Теснолинейката изминава общо 125 км, преминава през 35 тунела, пресича три реки и свързва три планини.
За госта
Кристиан Ваклинов е основател на сдружение „За теснолинейката“. Той движи съвместната работа с държавните институции и общините за запазване и развитие на линията. Реализира идеи за подобряване на разписанието и комфорта на пътуването. Следи пътникопотока и чрез данните аргументира пред БДЖ нуждата от запазване на теснолинейката. Организира масови прояви и чествания по различни поводи, свързани с линията. Ръководи доброволческите дейности по възстановяването на гара Цепина и превръщането ѝ в музей на теснолинейката.
Цитати
Намирал съм статии, които обявяват, че е открита отсечката или предстои празничното откриване, където буквално се споменава: местното население чакаше по гарите двете чудеса: цар и влак.
Гара Цепина е страшно красива сграда, също от 20-те години, доста запазена и в същото време доста поломена. Липсващи водостоци, улуци, изпотрошени прозорци, изкъртени врати, изтръгнато вътре от стените захранване, полазили бурени по пероните. Тогава съвсем спонтанно ме осени идеята да запретна ръкави и в остатъкът от лятото да поразчистя малко бурени, да помета, да изхвърля боклуци, да се опитам с катинари поне да я заключа, за да не зеят вратите.
Аз ходих в Швейцария, чак ми беше неудобно. Пълна тишина, климатика духа, нито ти мирише на природа, както при нас. Тука се вади, червено вино се лее, нарязана на дъска сланина се раздава, всичкият този балкански манталитет! Аз съм благодарен, че живеем в тия ширини, честно казано, и не трябва все да ги отричаме, защото можем това нашенското да го покажем, да го поднесем и да спечелим и уважението на света, и полза, чисто финансова, модерна полза.
Като българи, скъпи хора, братя и сестри, пътувайте поне веднъж по цялата линия от Септември до Добринище. Няма да Ви спре животът за пет часа път по линията и пътувайте поне по веднъж във всеки сезон. Бялата приказка на зимата, която за съжаление се е по-рядко дори и в този висок район. Златната есен. Топлината на лятото и пътуването на мостчето между вагоните, където хем си във влака, хем си отвънка. Пролетните аромати на разцъфващите диви треви в планината. Всичките тия моменти са уникални сами по себе си и поне по веднъж във всеки сезон си струва да се пропътува.
Бележки
Линия (инженерното чудо) [02:00]
🚂 Подвижен състав [13:40]
Гари [19:00]
Музей на теснолинейката [22:07]
Какво е „компостьор“ [27:15]
Сдружение „За теснолинейката“ [28:35]
Кристиан подготвя книга [33:00]
Може ли туризмът да бъде спасителната сламка за бъдещето [35:40]
Пример от Сърбия [39:00]
Светът се събира във вагон ресторанта [41:05]
Огромният потенциал на Родопската теснолинейка [45:05]
През кой сезон да я посетим? Не задавай този въпрос! [47:55]
Записът е направен на 15.02.2024г.
Приложение
ЕП 11 • Родопската теснолинейка