Невидима Крепост
Невидима Крепост
ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО
0:00
-1:07:55

ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО

С участието на проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
Проф. арх. Тодор Кръстев (гост) и арх. Петър Петров (водещ) / Записът е направен на 29 март 2024г.

СПИСЪКЪТ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО е съставен от обекти, които притежават „изключителна универсална стойност“ за цялото човечество. Те носят огромен престиж за държавата, на чиято територия се намират. Свидетелстват за нейната богата култура, за богатото минало на тая земя! Те са и доказателство за способността на държавата да опазва своето наследството, което е практически знак за: цивилизованост. Тъй като цивилизованост означава да запазиш онова, които представлява ценност.

Намирам темата за Световното наследство за изключително вдъхновяваща, защото тя позволява да надскочим границите на България и да се почувстваме част от едно световно движение. Нещо като Олимпиада, но в сферата на културното наследство.

По тази тема имах удоволствието да разговарям с проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО с над 30 успешно реализирани мисии по света.

В епизода говорим за:

  • Изключителна универсална стойност на Световното наследство.

  • Процесът по вписване - политик срещу експерт.

  • Проф. Кръстев разказва за някои от своите 🕵️‍♂️ мисии: Случаят Санкт Петербург; случаят Котор; случаят Кремъл.

  • Списъкът на световното наследство в опасност: Случаят Дрезден; случаят Несебър.

  • Ползи от статута Световно наследство.

  • Проф. Кръстев споделя спомени от вписването на българските обекти.

  • Динозавър ли е ЮНЕСКО? Продължава ли да е актуална идеята за Световното наследство?

Приятно слушане!

P.S.

Поканих проф. Кръстев да запишем и бонус епизод по темата за ЮНЕСКО.


Абонамент

Невидимата крепост е месечен подкаст за паметници на културата, забележителни места и тяхното опазване.

Абонирайте се с имел адрес.

В Невидимата крепост има два абонаментни плата: безплатен и платен.

👋 С безплатния абонамент ще се присъедините към общността на подкаста. Ще получавате основното съдържание по имейл; ще имате директна връзка с гостите в раздела с коментари; и ще участвате в общия чат на подкаста.

🌱 С платения абонамент ще подкрепите усилията на автора Петър Петров да популяризира културното наследство на България. Там Ви очакват и някои ексклузивни привилегии:

  1. Получавате титлата: Защитник на крепостта,

  2. Слушате бонус епизоди, само за Защитници,

  3. Отваряте нови теми в общия чат.

Какво казват слушателите за Невидимата крепост? Каква е мисията на подкаста? Кои са гостите? Кой е Автора? Научете повече


Цитати

Представям Ви някои от най-ярките откъси от епизода, в които гостът, проф. Тодор Кръстев обяснява въздействащо тънкостите на работата със Световното наследство на ЮНЕСОКО.

Какво означава понятието „автентичност“?

След дълга и противоречива еволюция на отношението към автентичността, Венецианската харта от 1964 г. на ИКОМОС, признава автентичността за иманентно качество на културното наследство. Според хартата, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“. Валиден е принципът, че реставрацията (тоест, възстановяването на изчезнали елементи в паметника) завършва там, където започва хипотезата. Тоест, започнеш ли да измисляш, трябва да спреш.

Ето една заблуда:

Аз съм срещал такива мисли в някои държави, „Ами ние имаме много важна ценност, обаче не можем да я опазим. Нямаме достатъчно ресурси, средство и т.н. И нека човечеството да я опази!“ — Няма такава постановка; такова нещо няма. Точно обратното е. Държавата вписва ценността именно, защото до сега успешно я е опазвала и гарантира, че ще може да я опази в бъдеще. Това е ключов момент, който не винаги се съзнава. За целта, държавата представя убедителни доказателства за това нещо.

Кога възниква конфликт между експертите и политиците?

Винаги! […] От една страна e местното политическо решение, което най-често е комбинирано с икономически интереси. Да не забравяме, че всяко културно наследство (да не говорим, световно наследство) представлява възел от интереси. От най-различно естество. Икономически в най-голяма степен. И от друга страна е експертното мислене с база: професионални принципи, професионален морал, експертна етика, които са формулирани още от Венецианската харта.

Из „Случаят Санкт Петербург“:

През историческият център на Санкт Петербург минава река Нева. Там бреговете са били обект на една изключителна урбанистична дисциплина. В продължение на векове се е формирала така наречената Небесна линия, т.е. един хоризонтализъм на всички сгради, които се намират по бреговете и това се нарушава или по-скоро се балансира с шпиловете на катедрали, адмиралтейството, да кажем и т.н. Тоест, една хармония, истинска хармония. И въпросната мисия през 2009 година, която направих в Санкт Петербург, установи, че има не само намерение, а вече е проведен конкурс и е избран конкурсен проект за 500-метрова кула, точно в тази Небесна линия, за която става дума. Кула на Газпром.

България има едно истинско постижение преди 40 години.

Само за шест години, между 1979-85 година, България вписва девет световни паметника! Седем културни и два природни. Това постижение е свързано, нека да кажем, с две важни личности в тази област. Единият е проф. арх. Пейо Бербенлиев, който е първи директор на Националния институт за паметниците на културата. Той е инициаторът на тоя процес. И проф. Магдалина Станчева, която имаше прозвището „археологът на София“. Тя беше представител на България в комитета по Световно наследство. Много е важно, кой е там. Да не забравяме, че към 1990 г. Русия, Чехословакия, Румъния нямат нито един обект в списъка, а България вече има девет.


🗯 Епизодът продължава в коментарите

Вие имате директна връзка с проф. Кръстев в раздела с коментарите. Напишете какво мислите за епизода или задайте допълнителен въпрос.

Leave a comment


За госта

Проф. арх. Тодор Кръстев, д-р на архитектурните науки е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС). Почетните членове са само 88 от общо 9500 члена на световната организация. Той е почетен председател и на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Основател и дългогодишен ръководител на специализацията по Опазване на архитектурното наследство в УАСГ (от 1982). Авторитетен експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света - между тях в: Авиньон (1993), Лион (1994), Берлин (1999), Ферапонтовия манастир (2000, Русия), Будапеща (2001), Баку (2002), Берат, Албания (2006), Котор, Черна гора (2008, 2009, 2011), Яйце, Босна и Херцеговина (2008), Цетине, Черна Гора (2009); Киев (2009), Санкт Петербург (2009, 2010, 2011, 2013, 2014); Белград (2010), Киев (2010), Котор (2011), Киев (2011), Ярославл (2012), Лвов, Украйна (2012), Москва - Кремъл (2014, 2015), Соловецки манастир (2015, Русия) и др.

Експерт на Съвета на Европа и на Европейския съюз. Автор на урбанистични проекти за културното наследство на София, Пловдив, В. Търново и др. Ръководител на проекта за опазване, реабилитация и градско обновяване на Античния стадион в Пловдив (Специална награда и Награда на публиката „Сграда на годината” 2014). Инициира и ръководи международните проекти: „Културни маршрути на Югоизточна Европа”? (Награда „Крал Бодуен”, 2000, Голямата награда на Европейската комисия в България, 2002); „Децата и културното наследство" (Голяма награда на медийния фестивал в Албена, 2006). Негов реализиран проект „Мост на плажа в Бургас”, интерпретиращ градската традиция, е избран от жителите на града през 2008 за „Символ на Бургас”. Ръководител на Плана за опазване и управление на Старинен град Несебър, 2012.

Автор на много научни публикации в България и чужбина. Лауреат на международни и национални архитектурни конкурси. Златна значка на Несебър, плакет и Почетна грамота на община Несебър за принос в опазването на Стария град (2006). Златен медал на световното биенале на архитектурата, София (1980). Златен медал на САБ (1980). Носител на руската международна премия „Комеч“ за „Обществено значима гражданска позиция за опазване на Световното културно наследство на Русия (2018). Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (1997). Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното наследство на града. Голямата награда на камарата на архитектите в България за цялостно творчество в сферата на културно-историческото наследство (2022).


На корицата

ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО

За корица на епизода избрах едно изображение, което има сантиментална стойност за мен. Става дума за сканирана част от първата карта на Световното наследство, която получих. Изданието е от 2019 г. и обърнете внимание, че стои старото име на Северна Македония. Картата е доста окъсана и надраскана, но мисля, че това е част от чара ѝ. На картата са показани обектите от всяка държава по ред на годината на вписване.

0 Comments
Невидима Крепост
Невидима Крепост
Подкаст за паметници на културата, забележителни места и тяхното опазване.