БЪЛГАРИЯ Е РАЙСКА ГРАДИНА, която добре сме се постарали да скрием. Такова, изглежда е впечатлението на чуждестранните туристи, които идват у нас, за да опознаят страната ни. Те често пъти пристигат тук без особени очаквания (или очакват да намерят пост-социалистическа дистопия, облъчени от образа на корозиралия дом-паметник на Бузлуджа). Но когато се запознаят с вековната история на страната ни и научат колко много забележителни места им се предлагат, чуждестранните туристи са очаровани. Те са открили съкровище, но уви времето им е крайно недостатъчно, за да го опознаят и ще се наложи да се върнат отново.
В епизод 08 на подкаста поканих Павлина Дочева, за да обсъдим темата за културния туризъм (да не се бърка с море туризма или ски туризма). Павлина е лицензиран екскурзовод и повече от 15 години изработва индивидуални програми за чуждестранни туристи и тя има какво да разкаже.
В подкаста ще стане дума кои са тези хора, как те пътуват, кои места посещават и как възприемат културното наследство. В епизода говорим и как България се рекламира на световните туристически пазари (например въртят ли се клипове на чудната ни страна по CNN). А какво се промени след ковид?
Няма да подминем и любимата ми тема за неволите на туриста. Досещате се, че пътуването на един чужденец у нас е съпътствано с безброй, да ги нарека: премеждия.
Накрая говорим за най-обикновени срещи с най-обикновени хора.
Приятно слушане.
Повече за госта
Павлина Дочева е лицензиран екскурзовод и основател на туристическата агенция Easy Bulgaria Travel. За себе си казва, че обича да представя България пред света и да разказва за “този народ, тази земя и тази култура”.
Цитати
Един млад, пътуващ човек, той не сяда да гледа телевизия и случайно да види клип на някоя държава. Младият човек е в интернет, в социалните мрежи, той вижда неговите приятели къде пътуват и мога да Ви кажа, че една голяма част от туристите, които пътуват, които са на възраст 35 - 40 години, те идат тук, защото някой в Инстаграм е пуснал снимки от Рилския манастир или от Пловдив.
От Боянската църква са решили проблема по начина да си направим резервация. Добре. Лошо няма, нека да има организация. Но въпросът е, че резервацията се прави по… телефона. Аз ако съм г-н Джон от Манчестър и искам да посетя Боянската църква, аз как да разбера за цялото това предизвикателство, което ще ми се случи. А ако случайно имам неблагоразумието да отида просто ей така (стигнал съм някак си вече, платил съм на такси, което я ме е излъгало, я не, както и да е) отивам там и дамата на гишето ми казва: ооо, ще чакате най-малко, примерно четиридесет минути или час и двайсет минути. Разбира се, виновен е г-н Джон.
Да говори с месните хора, да прекрачи прага на местна къща, ако щете да види вътре обзавеждането, или как хората са си подредили двора, дали гледат зеленчуци, дали имат градина, дали ще хапне нещо от местното производство на семейството, дали домакинята ще му откъсне една праскова от дървото в градината — ето това е нещото, което хората търсят.
Записът е направен на 18.07.2023г.
ЕП 08 • Неволите на туриста