В ДЕСЕТИЯ ЕПИЗОД НА ПОДКАСТА обръщаме поглед отново към българското село. Но вместо за възрожденските къщи, говорим за сградите за животни, хамбарите, сеновалите, сушилните за тютюн и всякакви други стопански постройки. Нека да ги наречем с обобщеното название „плевни“ и нека да направим нещо дръзко — да се опитаме да ги издигнем до нивото на паметници на културата. Подгответе се за един необикновен епизод, в който ще слушате възхвала на плевнята!
По тази тема поканих арх. Росица Браткова, от студио Аедес, което се занимава с архитектурно проектиране, интериорен и графичен дизайн. През 2016г. завършва магистърска програма по „Архитектурна теория и критика“ към Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Днес тя е преподавател по обществени сгради и докторант в същия университет. Росица е дипломиран теоретик на архитектурата, ерудиран оратор и оказва се, изследовател на плевни.
В своята магистърска теза „Primitive Models in Vernacular Bulgarian Barns“, тя изучава красотата на тези постройки. Според нея, тяхната простота и рационалност могат да бъдат полезни на архитектите, които проектират съвременната градска среда. Роси говори за скромността на плевните, като цитира испанския архитект и мислител Игнаси де Сола-Моралес; за въздействието на контраста между масивната каменна затвореност на основата и порьозността на горния обем; за въздушността, с която плевнята се разлива в околното пространство.
Възможно е този епизод да Ви се стори прекалено отвлечен от реалния живот. Приемете го като време за есенна носталгия и воаяж към пасторалните пейзажи на българското село.
Приятно слушане!
Темите
Записът е направен на 19.07.2023г.
Цитати
„В днешните села е странно, че сградите за животни са доста по-красиви от сградите за хора. Особено в селата строени след 1945 година по онези типови проекти. Плевните са единствените автентични запазени сгради, които са съхранили онова естетическо чувство, което… хм… сякаш е вродено. А всъщност не е! Защото е развивано с една много дълга строителна традиция.“
„Няма измазани плевни. Мазилката остава този знак за „представителност“, който е запазен за къщите, сградите за хора. Докато плевните остават с откритите си природни материали. По този начин остават по-скоро част от пейзажа, от колкото от човешкото, културното пространство.“
„Най-силният чар на плените е в изключителната им индивидуалност. Всяка плевня, въпреки че спазва едни общи принципи е различна по свой начин. Трудно е да кажем, че при тях има някаква определена схема, защото на всяко място теренът е различен, различно нещо е било необходимо на собственика.“
На корицата
ЕП 10 • Възхвала на плевнята