НАСКОРО НАУЧИХ за две български фамилии, които са се заловили със задачата да възродят два стари занаята. Едната фамилия таче Чипровски килими, а другата прави глинени изделия в духа на Бусинската керамика. За тях разказва Емилия Зафираки в специалното издание „Има хора“ на списание InGlobo.
Разказът ѝ ме изненада, защото до тогава смятах, че занаятите са отдавна изчезнали в реалния живот и са вписани в своеобразна „червена книга“ на застрашените умения. Смятах, че единственото място където още се практикуват са етнографските центрове на възрожденските архитектурни резервати. А ето! Научавам, че будни хората са ги превърнали в семеен бизнес и семеен поминък.
В ЕП 22 поканих Емилия Зафираки, за да обсъдим как занаятите могат да намерят място в съвременния живот; нова публика и купувачи. Емилия е журналист и пътешественик и е обиколила България на длъж и на шир. Нейните разкази са много ценни, защото тя е имало възможността да се срещне със съвременни занаятчии и познава от първа ръка тяхната история.
Слушайте целия епизод и ще се потопите в един разговор за предприемчивия български дух, който побеждава унилата действителност.
—
🌱 Подкрепете Невидимата крепост с платен абонамент.
Бележки
За госта: Емилия Зафираки е част от екипа на Асоциацията на европейските журналисти в България. Определя се като пътешественик и търсач на необикновени хора, които с делото си вдъхновяват и променят средата, в която живеем. Статиите ѝ се публикуват в различни медии, като Дневник, Капитал и Клуб Z. Тя е автор за списание InGlobo, където води собствена рубрика под заглавието „Има хора“.
Темите в епизода:
Културната идентичност и ценността на ръчния труд.
Тонът на трагедията - досаден начин да говорим за българските занаяти.
Опазването на занаятите - в музеи; в етнографски центрове; чрез предприемачество.
Пречиствателната на Раденко Велинова.
Чипровските килими.
Бусинската керамика.
Цитати:
„Но всъщност, с течение на времето, колкото повече обикалях и се запознавах с различни хора, бих казала, че не всички занаяти попадат в тази червена книга. Не всички занаяти са изчезващи, не всички занаяти не намират приложение в съвременния ни животи, слава Богу!“
„Разказват как в началото на техния бизнес, те са били много млади. Как всъщност, отивайки на различни изложения, още първоначално хората са ги подминавали. Или е имало коментари – А те дошли да продадат килимите на баба ми – примерно. Или много често са ги питали – А шефът Ви къде е?“
„Една жътварска стомна за вода, която се е ползвала на времето, представлява един издължен глинен съд със сравнително дебела дръжка отгоре, която не е достатъчно широка. И всъщност тя е била пригодена, за да може жената да си мушне ръката и тази дръжка да легне на китката й, за да остане дланта ѝ свободна, за да може жената да носи още нещо. И всъщност тази стомна да виси на китката й. Тоест, всяко едно нещо, всеки един детайл е направен с мисъл и с удобство и въобще с цел улеснение.“
На корицата: Шедьовър на бусинската керамика - двоен геврек за ракия. Снимка: Личен архив на Емилия Зафираки.
Записът е направен на: 09.09.2025 г. в студио Менса, София.
