Хареса ми, особено когато започна темата за туризма, госта се запали, стана по жив и себе си, повече споделящ.
Такива каузи, като на госта, не са само успех+успех+успех, както стана дума днес с друг човек. И когато се споделя искрено и за битките и за загубите и за победите, животът (и каузата) са по-истински. Не като по тв реалити.
Теснолинейката наистина има и дава много добавени стойности и разкази в толкова много области.
"Пътят на млякото", от планинските села с Теснолинейката до градовете в ниското, е един от тези разкази.
Хубаво, че е действаща, и че госта на Петър, се е борил за това.
1. Че е построена без да нарушава пейзажа, с минимална намеса, все едно се промъква сред природата. Кристиан говори за това в началото.
2. Че не е музей, а по нея наистина можеш да срещнеш хора, които просто си гледат тяхната работа. (В някои музеи на запад, зная, че наемат такива хора, които да играят роли от сорта на да плетат, да отглеждат гъски, да обработват земята, уж да пресъздават живота от едно време). При нас това го има автентично.
Хубаво е също, че проекта към момента не е харесан и прилапан от голям донор. Не е лесно да съществува, вероятно с донор ще е по-лесно..., виждам с каква болка споделят, когато има отменен влак, и не знам как местните хора успяват, при отменен влак, защото тя е част от живота им. Общините и областните структури е добре да се замислят за това. През колко общини и области минава btw?
С голям донор, който ще дойде със своите условия, структура и "елитарност" ( и пари) това ще унищожи тази автентичност. Примери в БГ доста.
Хареса ми, особено когато започна темата за туризма, госта се запали, стана по жив и себе си, повече споделящ.
Такива каузи, като на госта, не са само успех+успех+успех, както стана дума днес с друг човек. И когато се споделя искрено и за битките и за загубите и за победите, животът (и каузата) са по-истински. Не като по тв реалити.
Теснолинейката наистина има и дава много добавени стойности и разкази в толкова много области.
"Пътят на млякото", от планинските села с Теснолинейката до градовете в ниското, е един от тези разкази.
Хубаво, че е действаща, и че госта на Петър, се е борил за това.
За мен, теснолинейката има две големи предимства:
1. Че е построена без да нарушава пейзажа, с минимална намеса, все едно се промъква сред природата. Кристиан говори за това в началото.
2. Че не е музей, а по нея наистина можеш да срещнеш хора, които просто си гледат тяхната работа. (В някои музеи на запад, зная, че наемат такива хора, които да играят роли от сорта на да плетат, да отглеждат гъски, да обработват земята, уж да пресъздават живота от едно време). При нас това го има автентично.
Точно.
Хубаво е също, че проекта към момента не е харесан и прилапан от голям донор. Не е лесно да съществува, вероятно с донор ще е по-лесно..., виждам с каква болка споделят, когато има отменен влак, и не знам как местните хора успяват, при отменен влак, защото тя е част от живота им. Общините и областните структури е добре да се замислят за това. През колко общини и области минава btw?
С голям донор, който ще дойде със своите условия, структура и "елитарност" ( и пари) това ще унищожи тази автентичност. Примери в БГ доста.
Страхотен подкаст!! Каква компетенция и колко интересно поднесено!
Браво, дори 7-годишният ми син седя с мен и слуша, а аз му показвах на картата за къде говорите ❤️
Все така!!!