Скрипториум

Тефтерите на Калин Даскалов - Стопан. Снимка: Димитър Тенев. Снимката е предоставена за статията „Майсторът книговезец“ през 2019г.

Еха! Вие отворихте врата на Скрипториума! Това е тайна стая (страница), която нарочно скрих в описанието на подкаста Невидима крепост, но Вие я намерихте!

Като награда за Вашето любопитство Ви предлагам да станете безплатно Защитник на Невидимата крепост за един месец:

Get 30 day free trial

Защитниците се радват на няколко привилегии: Слушат бонус епизоди; имат ранен достъп до новото съдържание и четат моите есета в специалната рубрика Обсерватория. Но най-важното, е че Защитниците на крепостта подкрепят подкаста и работата ми да популяризирам културното наследство.


В Скрипториума ще намерите каталог с мои авторски статии, които са публикувани в различни издания, вкл. в печатни списания и вестници.


Мелницата в Кърпачево

ЗАВРЪЩАНЕ с Богдан Дарев

„Кърпачево съвсем не е обикновено село и не е чудно, че вече се радва на съвсем необикновена мелница. Отдавна селото е център за най-различни младежки дейности. Тук развива своите проекти сдружение “Деветашко плато”, което работи за популяризирането на региона. Тук британската организация Grampus Heritage and Training провежда международни практики за архитекти. Тук идват и много български студенти на обучения по традиционни строителни технологии. Месните хора отдавна са свикнали из улиците да се мяркат всякакви младоци.“


Гробницата на Хонорий

ЗАВРЪЩАНЕ с Богдан Дарев

„Древните жители на Сердика едва ли са предполагали, запечатвайки гробницата на Хонорий, че след повече от 15 века тя ще бъде отново отворена и стотици посетители от цял свят ще се спускат по вита стълба, за да надничат вътре.“


City Explorers

European Heritage Times, 2022

„Sundays in Sofia, the Bulgarian capital, are ordinarily calm, if not a bit sleepy. But suddenly the melancholy mood was disturbed! Sofia was rocked by a tribe of raucous children shouting, jumping, and pointing excitedly at the historic buildings. Each child wielded a sharp yellow pencil and a big map. Small groups of kids stood immersed in discussion while others tried to orient the map impatiently. Their parents were also there – either restoring order or gazing up at the buildings themselves.

This happens every time when architect Magdalina Rajeva organises the “City Explorer” tour. It is an extraordinary event that encourages children and their families to learn about Bulgaria’s rich architectural heritage with fresh eyes.“ — page 2


Stone Age 101

European Heritage Times, 2022

„In this article we compiled three interviews that will give you a 101 lesson about the Stone Age. You will soon agree that this is a secondary world meant for your alter-ego to dwell there and be happy.“— page 2


So Ancient Sofia

European Heritage Times, 2018

„There are numerous age-old stones and artefacts in the city that could look good on the poster too, but none could convey the same sense of historical depth and endurance better than this humble building. I can come up at least with three reasons that support the Rotunda’s claim for being an ambassador for cultural heritage. Let me try to persuade you!“ — page 4


DZI Sofia Center

Atlas Obscura

„A radical decision was later made to strip the old building along the main street of its ornaments. However, along the side street, the original façade was left untouched. Now, half the building shows an ample collection of ornaments while the other side is completely bare. A contrast of the festive and mundane.“


The Master Bookbinder

Medium

„Stopan is a bookbinder. He makes journals from hard-pressed paper, goatskin, linen thread, and he adorns them with precious stones and golden ornaments. He works with enthusiasm and patience, but swiftly, with confident moves and little rest. The more he has to hurry, the more his temper kindles, and surprising ideas come to him, and his hands become secure, and his eyes — sharp, and the journals get in such marvellous shapes which he would have never be able to achieve with the slowest and most careful work.“


Шамполион

InGlobo #70

„Всяка биография е необикновена и е способна да се превърне в легенда ако в нея е замесен магьосник. Точно какъв е разказът за живота на френски историк, ориенталист, професор по египтология на Парижкия университет и езиков гений Жак-Франсоа Шамполион. Историята за неговото чудно раждане предвещава световната слава, която го очаква.“ — стр. 35


Всичко идва от Мината

InGlobo #68

„Жителите на Рудните планини тачат светлината като богатство, защото миньорите обикновено са лишени от нея, докато пребивават в земните недра. Те прекарват ежедневието си стиснати в острите зъби на мрака. Обикновено са снабдени само с една мъждукаща лампа, провесена през врата им, която сабо осветява зоната за работа … Тъмнината преследва миньорите и извън мината. През есенните месеци, когато дните са къси, те слизат в подземните си „работилници“ преди изгрев и се връщат на повърхността след залез. Така дълго време, миньорите изобщо не виждат животоподаващото Слънце!“ — стр. 83


Пирамидите и времето

InGlobo #58

“Саймън и Линет Дойл препускат на гърба на диви коне, сами сред сухите пясъци на платото Гиза. Насреща им се изправят геометричните силуети на Великите пирамиди, които се проектират на фона на ясно стоманеносиньо небе.

С тази сцена започва детективският филм „Смърт по Нил“, екранизация от 1978г. по едноименния роман на Агата Кристи. Саймън и Линет са на меден месец, който представлява разточително пътешествие в Ориента. Щом достигат подножието на Хеопсовата пирамида, те скачат от конете, небрежно ги завързват за голям камък и с нетърпение започват да се катерят по нея. Това не е никак лесно: първо Саймън се оттласва едно ниво по-високо и подава ръка на съпругата си. Камерата се завърта под остър ъгъл и показва как снагата на пирамидата е всъщност опасно стръмна, как камъните се нажежават от пламтящото слънце и как младата двойка напредва с видимо усилие все по-нагоре. Останали почти без дъх, Саймън и Линет успяват да се доберат до върха - неголяма квадратна площадка. Младоженците се целуват, а пред тях се разкрива величествена гледка.

Тук в сюжетът на Агата Кристи следва драматичен обрат, но ще се наложи да изоставим историята ѝ на най-инересното.“— стр. 58