🌊 Колекция от плакати Старинен град Несебър
Всеки плакат изобразява впечатление от една от средновековните несебърски църкви от Живописния стил.
Детайли:
Плакатът е отпечатан върху 140 гр. матова хартия.
Формат: 30x40 см или 40x50 см по избор.
Език на надписа: български или английски по избор.
Заплащате разходите за доставка по куриер до адрес.
Pro Tip
Размерите пасват идеално на рамки за картини от IKEA, продукти: RIBBA, FISKBO, KNOPPÄNG.
Колекцията от плакати е вдъхновена от есето „Ако Несебър беше Помпей“, което написах през 2018г. Стария град на Несебър е сред любимите ми забележителни места в страната. Харесвам го заради комбинацията от географско чудо и вековна история. Обаче, често пъти страдам, защото неговият уникален характер се губи сред безбройните търговските обекти и върволиците от посетители. В обикновен ден, Несебър с нищо не се отличава от всеки друг черноморски курорт. Представлява туристическа джунгла, в която са разхвърлени сергии, хладилници за сладолед, магазини за сребро и закачалки с кожуси.
А как би изглеждал Несебър в необикновен ден? В летен сън, в който той е безлюден град.
Ако Несебър беше Помпей
Морето тихо шумоли покрай босите брегове на Несебър. Ритъмът на вълните е монотонен, хипнотичен. Градът се е превърнал в призрачен кораб! Тесният провлак е станал здраво, плетено въже, а старата мелницата—котва. Акостирал е край незнаен бряг, навярно от някой древногръцки мит. Слънцето се е издигнало високо в небето и безбройните му лъчи, проблясващи златни копия танцуват танца на завоевателя. В този момент, то е капитанът на Месембрия!
Улиците на града-кораб са напълно пусти. Напомнят на пресъхнали речни корита, които се разливат във всички посоки. От двете им страни се изправят стари възрожденски къщи, смълчани сред обедната омара. Капаците на прозорците им са затворени, а портите—залостени. Горните етажи, ушити с напукани дървени дъски, се наддават необичайно много над улиците, и като че ли се опитват да се пресегнат едни към други. Молят се за сянка, като прави стадо овце по пладне.
Макар и някога да сме познавали Несебър, сега неговите пространства са станали толкова подобни, че е лесно е да се изгубим. Единствените репери, които могат да послужат за ориентир, са несебърските средновековни църкви.
Несебърските църкви са заели стратегически места: намираме ги по площадите, кръстовищата и крайбрежните алеи. Те са като архитектурни оазиси сред пустиня от нагрети калдъръми, сиви дувари, и обрушени от солените морски ветрове дървени обшивки. Единствено те, и тук-там някоя смокинова градина, оживяват гледката и задържат погледа.
Тези архитектурни паметници не изпъкват със своята големина (по размери са сравними с околните къщи). Нито пък изпъкват със своята форма (тя обикновено е най-проста: издължен правоъгълник). В реалния свят, тяхното присъствие е приглушено, но в този сън, те доминират с живописната енергия на орнаментираните си, полихромни, каменни фасади. Това са истински знатни дрехи, с които несебърските църкви се загръщат, подобно на търновски благородници.
Фасадите на несебърските църкви са „изтъкани“ от множество архитектурни елементи: арки, конзоли, колони, фронтони, слепи ниши, зъбчати корнизи, които никога не напускат плоскостта на стената. Действат само като релеф, като една грапавина, по която се гонят сенки. Колоритът се постигнат от естествените цветове на самите материали, от които са направени: бял камък, червена тухла, бежов варовик. Композицията е допълнена от гледжосани керамични лалета, панички и розетки, които започват да блестят, щом слънцето ги огрее.
Средновековният майстор се е опитал да създаде реалност извън плоскостта на стената. Всички архитектурни елементи вградени във фасадите правят образа на град. Предлагат откраднат поглед към небесния Йерусалим. ■