Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството

👁 Наблюдение над културното наследство на ... Луната.

Мисията Аполо 11 © Петър Петров

КОГАТО ГЛЕДАМЕ ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НОЩЕМ, обикновено ни връхлита чувство за нищожност. Огромните разстояния и страшните космически чудовища като черни дупки и квазари обземат въображението ни. Дори само в рамките на Слънчевата система има толкова много феномени за почуда като пръстените на Сатурн и бурите на Юпитер. На този фон лесно можем да пренебрегнем най-близкото до нас космическо тяло: добрата стара Луна.

Това би било несправедливо. Много хора смятат Луната за безинтересна купчина камъни, увиснала над главата ни, но тя също предлага вълнуващи загадки. Фактът, че се намира на една ръка разстояние от Земята (по-точно на разстояние равно на 30 пъти диаметъра на Земята), я прави достъпна за изследване и способна да сбъдва космически мечти.

От средата на миналия век, Луната е обект на множество изследователски мисии. Най-забележителрната от тях е Аполо 11, в рамките на която на Луната за първи път стъпва човешки крак! Обикновено разказът за тази мисия се съсредоточава върху достиженията на научно-техническия прогрес или надпреварата между САЩ и СССР за овладяване на космическото пространство (или се говори за Стенли Кубрик и за една добре заснета конспирация). Последното нещо, което ще чуете да се обсъжда е културно наследство.

За Ваш късмет, на вниманието Ви представям това странно есе. Тук ще защитя тезата, че следите на първите астронавти (заедно с дузина артефакти, които те донасят от Земята) са пълноценно културно наследство. Неговото опазване не е гарантирано и трябва да се погрижим да остане за идните поколения.

Аполо 11

На 19 юли 1969 г. Аполо 11, първият пилотиран космически кораб по програмата Аполо на НАСА, достига Луната. Астронавтите изключват двигателите и корабът застава на постоянна окололунна орбита.

На следващия ден, 20 юли 1969г. в 20:17 часа американско централно стандартно време, спускаемият модул Ийгъл успешно се прилунява на предварително избрания район за кацане: гладък и плосък участък, наречен Морето на спокойствието (Sea of Tranquility). Нийл Армстронг слиза по метална стълба и стъпва върху Луната. В този момент той произнася прочутата фрази, с които остава в историята:

Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството.

Освен лунната разходка, астронавтите събират образци от лунната повърхност, монтират научна апаратура, правят разнообразни изследвания, осъществяват живо телевизионно предаване и приемат поздравления от президента на САЩ Ричард Никсън. Преди да тръгнат обратно към Земята, те оставят и паметна плоча от неръждаема стомана с надпис:

Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Раждането на Христос. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество.

Формално, следите от мисията Аполо 11 покриват изискването да бъдат по-стари от 50 години или това са две поколения, за да бъдат считани за културно наследство. Но те със сигурност не са обичайното културно наследство и формират нова категория: космическа. Следите от първото кацане в Морето на спокойствието са вдъхновяващо свидетелство за достиженията на нашата цивилизация и стремежът да изследваме пределите на творението. Въпреки, че на Луната се вее знамето на САЩ, лунното културно наследство далеч не е само американско. Успехът на мисията Аполо 11 се дължи на труда на хиляди учени от цял свят и в този смисъл то е планетарно. Неговата ценност е извънредна и универсална и един ден тя ще бъде декларирана от ЮНЕСКО.

Photo by NASA on Unsplash

Вторият човек стъпил на Луната, астронавтът Едуин Олдрин също остава в историята с прочута фраза. Той описва заобикалящия го ландшафт като:„Величествена пустош“ (Magnificent desolation). И повърхността на Луната е точно такава — пустиня от фин слой скални отломки, лунният реголит, който запечатва стъпките на астронавтите. Те все още стоят по местата си и изглеждат все едно са направени преди минута, защото на Луната нищо не се променя!

Там горе, на повърхността на нашия естествен спътник няма какво да ги повреди. На Луната няма атмосфера, което означава, че няма вятър, нито дъжд и следите са изложение на космическия вакуум. Ядрото на Луната е замръзнало и няма земетресения и не изригват вулкани.

Единственото, което може да заплаши културното наследство от мисията Аполо 11 е недобронамерена човешка дейност. На някого просто може да му хрумне да отиде и да го разруши.

До скоро, подобен сценарии се смяташе за малко вероятен, защото разстоянията са настина огромни и културното наследство беше защитено благодарение на собствената си изолираност. От известно време обаче, ситуацията се променя. […]

Статията продължава само за ⚔️ Защитниците на Невидимата крепост - хората, които подкрепят подкаста с платен абонаментен план.