👁 Културното наследство на ... Луната
👁 Културното наследство на ... Луната
За първи път човекът напуска планетата Земя и започва да броди по друго небесно светило.
КОГАТО ГЛЕДАМЕ ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НОЩЕМ, обикновено ни връхлита чувство за нищожност. Огромните разстояния и страшните космически чудовища като черни дупки и квазари обземат въображението ни. Дори само в рамките на Слънчевата система има толкова много феномени за почуда като пръстените на Сатурн и бурите на Юпитер. На този фон лесно можем да пренебрегнем най-близкото до нас космическо тяло: добрата стара Луна.
Това би било несправедливо. Много хора смятат Луната за безинтересна купчина камъни, увиснала над главата ни, но тя също предлага вълнуващи загадки. Фактът, че се намира на една ръка разстояние от Земята (по-точно на разстояние равно на 30 пъти диаметъра на Земята), я прави достъпна за изследване и способна да сбъдва космически мечти.
От средата на миналия век, Луната е обект на множество изследователски мисии. Най-забележителрната от тях е Аполо 11, в рамките на която на Луната за първи път стъпва човешки крак! Обикновено разказът за тази мисия се съсредоточава върху достиженията на научно-техническия прогрес или надпреварата между САЩ и СССР за овладяване на космическото пространство (или се говори за Стенли Кубрик и за една добре заснета конспирация). Последното нещо, което ще чуете да се обсъжда е културно наследство.
За Ваш късмет, на вниманието Ви представям това странно есе. Тук ще защитя тезата, че следите на първите астронавти (заедно с дузина артефакти, които те донасят от Земята) са пълноценно културно наследство. Неговото опазване не е гарантирано и трябва да се погрижим да остане за идните поколения.
Аполо 11
На 19 юли 1969 г. Аполо 11, първият пилотиран космически кораб по програмата Аполо на НАСА, достига Луната. Астронавтите изключват двигателите и корабът застава на постоянна окололунна орбита.
На следващия ден, 20 юли 1969г. в 20:17 часа американско централно стандартно време, спускаемият модул Ийгъл успешно се прилунява на предварително избрания район за кацане: гладък и плосък участък, наречен Морето на спокойствието (Sea of Tranquility). Нийл Армстронг слиза по метална стълба и стъпва върху Луната. В този момент той произнася прочутата фрази, с които остава в историята:
Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството.
Освен лунната разходка, астронавтите събират образци от лунната повърхност, монтират научна апаратура, правят разнообразни изследвания, осъществяват живо телевизионно предаване и приемат поздравления от президента на САЩ Ричард Никсън. Преди да тръгнат обратно към Земята, те оставят и паметна плоча от неръждаема стомана с надпис:
Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Раждането на Христос. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество.
Формално, следите от мисията Аполо 11 покриват изискването да бъдат по-стари от 50 години или това са две поколения, за да бъдат считани за културно наследство. Но те със сигурност не са обичайното културно наследство и формират нова категория: космическа. Следите от първото кацане в Морето на спокойствието са вдъхновяващо свидетелство за достиженията на нашата цивилизация и стремежът да изследваме пределите на творението. Въпреки, че на Луната се вее знамето на САЩ, лунното културно наследство далеч не е само американско. Успехът на мисията Аполо 11 се дължи на труда на хиляди учени от цял свят и в този смисъл то е планетарно. Неговата ценност е извънредна и универсална и един ден тя ще бъде декларирана от ЮНЕСКО.
Вторият човек стъпил на Луната, астронавтът Едуин Олдрин също остава в историята с прочута фраза. Той описва заобикалящия го ландшафт като:„Величествена пустош“ (Magnificent desolation). И повърхността на Луната е точно такава — пустиня от фин слой скални отломки, лунният реголит, който запечатва стъпките на астронавтите. Те все още стоят по местата си и изглеждат все едно са направени преди минута, защото на Луната нищо не се променя!
Там горе, на повърхността на нашия естествен спътник няма какво да ги повреди. На Луната няма атмосфера, което означава, че няма вятър, нито дъжд и следите са изложение на космическия вакуум. Ядрото на Луната е замръзнало и няма земетресения и не изригват вулкани.
Единственото, което може да заплаши културното наследство от мисията Аполо 11 е недобронамерена човешка дейност. На някого просто може да му хрумне да отиде и да го разруши.
До скоро, подобен сценарии се смяташе за малко вероятен, защото разстоянията са настина огромни и културното наследство беше защитено благодарение на собствената си изолираност. От известно време обаче, ситуацията се променя.
На Луната има вода
Докато пиша тази статия научавам, че индийската организация за космически изследвания подготвя за изстрелване лунохода Чандриан 3 (двигателите палят на 14 юли). Тази мисия далеч не е единствена, тя е поредна. И не е само Индия. Лунни мисии подготвят Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ, агенцията на Европейския съюз за космическата програма, китайското национално космическо управление и редица частни компании.
Засиленият интерес към Луната през последното десетилетие се дължи на едно сравнително ново откритие: на Луната има вода! Тя се намира под формата на лед на дъното на дълбоки кратери, които са разположение по северния и южния лунен полюс. В тях слънчевата светлина никога не прониква и те представляват мрачни кладенци, където температурата пада под –250°C. Това е по-студено от повърхността на Плутон!
Какво количество вода има там и може ли да се оползотвори? На тези въпроси ще търсят отговор множество изследователски мисии. И въпреки, че кратерите са далеч от Морето на спокойствието, увеличеният трафик към Луната създава риск за културното наследство там.
Единствено сговорът между нациите, че следите от първите астронавти са ценност и добрата воля да не ги доближават, могат да опазят това наследство.
Първата малка крачка в тази посока вече е направена (pun intended). На 31 декември 2020г., американският конгрес прие закон, наречен „Една малка крачка“ (One Small Step Act), с който признава стъпките, оставени от Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на Луната за наследство и настоява за тяхното ненарушаване. Дали подобни документи ще бъдат приети в други държави предстои да видим и дали ще се стигне до подписването на някакъв вид международен договор, харта за опазване на космическите паметници и забележителни места. ■