Майсторът и доброволецът
👁 Наблюдение над практиките по опазване на културното наследство по програмата European Heritage Volunteers.
ДОБРОВОЛЧЕСКИТЕ ПРАКТИКИ по програмата European Нeritage Volunteers са чудесна възможност за млади специалисти в сферата на културното наследство да придобият нещо безценно: практически умения. Записвайки се за доброволци, те биват поканени да работят като дърводелци, зидари, стъклари, миньори, библиотекари, ентусиасти за исторически възстановки, консерватори на антични мозайки, тъкачи на вълнени килими или някоя друга историческа (и ще допълня) архаична професия.
През 2018 година започнах работа като ръководител на тези практики. От начало смятах, че ползата за участниците се изчерпва със вече споменатите практически умения. Но постепенно си дадох сметка, че съществува и друга полза, която е по-малко практическа и повече емоционална, дори е неосъзната, но много удовлетворяваща, която претворява работата от „бачкане“ в „изживяване за цял живот“. Коя е тази полза?
— Срещата с майстора.
Благодаря, че сте тук!
Вие чете рубриката Обсерватория, в която пиша авторски есета - наблюдения над културното наследство.
Есетата в рубриката Обсерватория са само за Защитниците на крепостта. Това са хората, които подкрепят подкаста с платен абонаментен план. Ако имате безплатен план, може да прочетат само откъс от целия текст.
Във всяка практика има поне един такъв човек, който отговаря за работата. Под неговото ръководство, доброволците трябва много бързо да усвоят нови умения, да се приучат към нова рутина, и като цяло да започнат да вършат нещо необикновено.
Задачите, които изпълняват са прости и директни: разцепи този дънер, подреди гредите на равни разстояния, нанеси два сантиметра хоросан, сортирай камъните от тази купчина по размер, внимателно демонтирай старите керемиди от покрива, и т.н. Покрай тях обаче се изгражда и чисто човешката връзка доброволец-майстор. Участниците придобиват умения, но се учат и на усет и отношение към работата.
Ще Ви разкажа един конкретен случай. Докато работехме по проект за експериментална археология в едно праисторическо селище в Германия (виж илюстрацията в началото) се запознахме с невероятен майстор. Фолкер, който винаги ходи с ръчно изработени праисторически дрехи от кожи. Обикновено следобед, когато ставаше прекалено горещо, някъде към три часа, той ни казваше да оставим инструментите и да си почиваме на тревата. Фолкер обичаше да се обляга на един дървен стълб и да разказва невероятни истории за живота на праисторическия човек, които да допълва със разкази за собствените си необикновени пътешествия …
От тук надолу, есето продължава само за ⚔️ Защитниците на Невидимата крепост.
Keep reading with a 7-day free trial
Subscribe to Невидима Крепост to keep reading this post and get 7 days of free access to the full post archives.