Добре дошли в дискусията с гостите от сезон 4 на подкаста Невидима крепост. В този сезон публикувах 5 епизода или 4 часа 27 минути и 31 секунди с разкази за културното наследство. Те са слушани общо 1239 пъти до момента, като 67% от слушателите са от България и 12% са от САЩ. Поздравявам всички хора, които имат интерес към културното наследство!
📣 Shout-out за подкаст студио Mansa - Звукът и визията зад добрите идеи, www.mansa.company. Там записвам епизодите на Невидимата крепост в София. Студиото се развива, става все по-професионално и удобно, защото в Mansa работят сърцати хора.
За мен това беше сезон, който следях с особен интерес. Моите наблюдения от съседни на България държави показват, че нуждата от възстановяване на паметници от минали епохи става все по-осезаема. Различни сгради и исторически места в Косово и Албания се възстановяват и вплитат в съвременния ритъм на живот. Говорейки си и за нематериалното наследство в последния епизод на подкаста, с ново, нарастващо значение се третират и проявите на наученото и предадено знание. ООН обяви 2026 като година, посветена на трансхумансните традиции и скотовъди.
Въпрос към гостите — Можем ли да поставим държавните граници върху културното наследство? В този сезон често прескачаме границите на България и споменаваме различни обекти в чужбина. Можем ли да говорим за само българско наследство? Какво ще спечелим ако познаваме по-добре наследството в съседните страни?
Особено, когато става въпрос за траки и тракийско културно-историческо наследство не може да говорим за само българско наследство, защото земите, които са били обживени от древните траки, не попадат само в границите на съвременна България, нито пък има знак на равенство между траки и българи, както някои теории твърдят.
В тази връзка особено полезни и необходими са международните форуми. За съжаление историята често се влияе от политиката и определени теми биват акцентирани или неглижирани понякога по чисто политически причини. За радост има положителни примери и в някои случаи се вижда добро сътрудничество в името на науката.
В Старосел, в градината :) новините по моята тема са по-скоро лоши - кръглата зала на Четиньова могила е пълна с гнезда на лястовици, а цветната украса е покрита с техни екскременти. Изразявайки недоволство от това, което видях, получих отговор, че от Община Хисаря са дали инструкция на екскурзоводите да обясняват, че това "носи щастие".
Разочароващо е, че обектът е занемарен. Но може би така е по-добре от колкото да се изпълни някаква реставрация, която да развали оригинала и после да се чуди човек какво гледа. Сега поне е ясно, че гледаш нещо автентично. Дори можеш да се почувстваш като откривател, както говорихме в епизода. Но... както и да е, разбрах, ще казвам "носи щастие", ха-ха.
В нашия град – в сърцето на Европа – се издигат храмове и катедрали, изградени с труда, вярата и саможертвата на християни. И днес те носят лицето на една цивилизация, чийто духовен фундамент е християнството.
За съжаление, през последните години на ислямисткото движение много от тези свети места все по-често стават обект на вандализъм. Графити, отпадъци и дори оскверняване с екскременти не са просто израз на липса на възпитание, а нерядко изглеждат като демонстративно неуважение към културното и религиозното ни наследство.
Това поражда един по-широк въпрос: ако една нова, доминираща религиозна общност не споделя същото отношение към християнското културно наследство, ще останат ли тези символи видими и съхранени за бъдещите поколения? Съществува ли риск те постепенно да изчезнат, ако самите ние не поемем отговорността да ги пазим и ценим?
Добре дошли в дискусията с гостите от сезон 4 на подкаста Невидима крепост. В този сезон публикувах 5 епизода или 4 часа 27 минути и 31 секунди с разкази за културното наследство. Те са слушани общо 1239 пъти до момента, като 67% от слушателите са от България и 12% са от САЩ. Поздравявам всички хора, които имат интерес към културното наследство!
📣 Shout-out за подкаст студио Mansa - Звукът и визията зад добрите идеи, www.mansa.company. Там записвам епизодите на Невидимата крепост в София. Студиото се развива, става все по-професионално и удобно, защото в Mansa работят сърцати хора.
За мен това беше сезон, който следях с особен интерес. Моите наблюдения от съседни на България държави показват, че нуждата от възстановяване на паметници от минали епохи става все по-осезаема. Различни сгради и исторически места в Косово и Албания се възстановяват и вплитат в съвременния ритъм на живот. Говорейки си и за нематериалното наследство в последния епизод на подкаста, с ново, нарастващо значение се третират и проявите на наученото и предадено знание. ООН обяви 2026 като година, посветена на трансхумансните традиции и скотовъди.
Въпрос към гостите — Можем ли да поставим държавните граници върху културното наследство? В този сезон често прескачаме границите на България и споменаваме различни обекти в чужбина. Можем ли да говорим за само българско наследство? Какво ще спечелим ако познаваме по-добре наследството в съседните страни?
Особено, когато става въпрос за траки и тракийско културно-историческо наследство не може да говорим за само българско наследство, защото земите, които са били обживени от древните траки, не попадат само в границите на съвременна България, нито пък има знак на равенство между траки и българи, както някои теории твърдят.
В тази връзка особено полезни и необходими са международните форуми. За съжаление историята често се влияе от политиката и определени теми биват акцентирани или неглижирани понякога по чисто политически причини. За радост има положителни примери и в някои случаи се вижда добро сътрудничество в името на науката.
Въпрос към всички — Дайте предложение. Кое забележително място или паметник на културата да посетим това лято?
Въпрос към гостите — Къде Ви намирам в момента? Има ли новини по Вашите теми?
В Старосел, в градината :) новините по моята тема са по-скоро лоши - кръглата зала на Четиньова могила е пълна с гнезда на лястовици, а цветната украса е покрита с техни екскременти. Изразявайки недоволство от това, което видях, получих отговор, че от Община Хисаря са дали инструкция на екскурзоводите да обясняват, че това "носи щастие".
Разочароващо е, че обектът е занемарен. Но може би така е по-добре от колкото да се изпълни някаква реставрация, която да развали оригинала и после да се чуди човек какво гледа. Сега поне е ясно, че гледаш нещо автентично. Дори можеш да се почувстваш като откривател, както говорихме в епизода. Но... както и да е, разбрах, ще казвам "носи щастие", ха-ха.
Виена! 😎
В нашия град – в сърцето на Европа – се издигат храмове и катедрали, изградени с труда, вярата и саможертвата на християни. И днес те носят лицето на една цивилизация, чийто духовен фундамент е християнството.
За съжаление, през последните години на ислямисткото движение много от тези свети места все по-често стават обект на вандализъм. Графити, отпадъци и дори оскверняване с екскременти не са просто израз на липса на възпитание, а нерядко изглеждат като демонстративно неуважение към културното и религиозното ни наследство.
Това поражда един по-широк въпрос: ако една нова, доминираща религиозна общност не споделя същото отношение към християнското културно наследство, ще останат ли тези символи видими и съхранени за бъдещите поколения? Съществува ли риск те постепенно да изчезнат, ако самите ние не поемем отговорността да ги пазим и ценим?
📣 Shout-out и за студио Podcast Room 032 в Пловдив - Отключи творческия си потенциал, www.podcastroom032.com, където записахме епизода за Старосел.