👁 Подземията на Базиликата Света София

И като всички подземия, те са мистериозни.

Това е първата статия, която написах за Невидимата крепост в есента на 2017г. Това е и първата снимка, която публикувах към нея.

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ЕДНА ТАЙНА ЕКСПЕДИЦИЯ ПОД ПАВАЖА НА ГРАДА. Вие се промъквате през скрит проход със стар фенер в катакомбите на антична църква, към един забравен град от камък. Това не е поредното приключение на Дан Браун, това може да бъде вашето посещение в подземията на базиликата Света София.

Подземията представляват археологически музей, в който находките са показани in situ (ще рече на оригиналните места, където са били намерени). Той заема цялото пространство под базиликата. Обиколката в него започва със спускане по стълба към едно подземно ниво. Това което ще откриете тук е част от източния сердикийски некропол (от гръцки — град на мъртвите). Изведнъж се озовавате в едно „подземно царство“ на задгробния живот осеяно с най-различни гробници. Скоро ще забележите и подземното градоустройство от подземни улици, площади, и скривалища.

Ако не сте слизали в друг път, може би очаквате да Ви посрещне тъмнина и студ. Но напразно — този подземен град не е нито тъмен и студен, нито призрачен и страшен. И не защото лампите светят, а защото всичко, което е изградено тук е някак особено ведро. Сердикийския некропол е дело на римски граждани приели християнството в ІV век и техните „вечни жилища“ съответно изразяват жизнерадостния характер на Христовата вяра. Подземията са проникновени от идеята за смъртта, като победен враг, която е смалена до сън. Щом очите ви свикнат с полумрака, ще започнете да забелязвате неугасващата надежда и скритата радост. Например в многоцветните подови мозайки, по които са изобразени птици безгрижно да пият вода от животворящия райски извор или стенописи с палми, бръшляни и поля от мак.

Да, цялото пространство е обзето от полумрак, но той постоянно е прекъсван от ярки насочени лампи, които следва вашия път и огряват местата на внимание. По този начин се създава загадъчната атмосфера, ех! — така пригодна за всяка тайна експедиция. Но осветлението прави и друг оптичен ефект — то усилва контраста на картината, която ви заобикаля. Материалите придобиват една изострена грубост: разместването на тухлите се изявява, неравностите по хоросана изпъкват, сенките се раздвижват и промъкват. Руините започват да изглеждат все по-малко като нещо пригодено за очите на обикновения туристи и все повече като археология в суров вид — нещо което столетия е било забравено и кротко е чакало да бъде открито точно сега.

Фрагменти от многоцветните (полихромни) мозайки, които са постилали пода на един от по-ранно съществуващите храмове на това място преди построяването на базиликата. / Снимка: The Byzantine Legacy

Някога тези гробници са се намирали на нивото на терена под открито небе и са били измазани с дебел слой хоросан. / Снимка: The Byzantine Legacy

Още зидани гробници. / Снимка: The Byzantine Legacy

Сердикийският некропол се простира под целия обкръжаващ район на базиликата. Гробници ще намерите и под съседните улици и площади. Гъстотата на „застрояване“ обаче, точно тук е забележително висока. Това не е учудващо, защото терените около базиликата винаги са били най-предпочитани. Така се е оформил своеобразен down town на подземния град. Но не очаквайте някакво благоустройство или особен ред — гробниците на места стъпват и една върху друга, направени са какви ли не преустройства и допълващи застроявания. Съответно маршрутът е принуден да прави постоянно остри завои, ходи нагоре-надолу и изобилства с какви ли не препятствия: високи прагове и ниски тавани, тесни проход и стръмни стълби със знаци за внимание.

Така описаната пътека пречи на цялото пространството да се възприеме изведнъж. Вместо това, подземията се разкриват постепенно, като серия от изненади. Брошурата, която ще получите на входа, малко помага за отгатване на вярната посока. Лесно може да пропуснете някоя зала! Посетителят се лута измежду каменни гробници, и се чуди дали е добре дошъл или е само един смутител — Но все едно! Жаркото любопитство не му позволява да се върне назад, а го бута по-нататък, зад следващия ъгъл, където нова находка чака да бъде открита.

Сканирана брошура с карта на подземията.

Всички тези ефекти ни отдалечават от илюзията за комфортен музей, където експонатите са прилежно наредени. В подземията на базиликата Света София, посетителя трябва да се понавежда и промъква, за да заслужи наградата — да съзерцава красотата на античното наследство. ■