Промъкване в подземията

👁 Наблюдение над атмосферата в подземията на базиликата Света София.

Гробницата на Хонорий. Рисунка © Петър Петров

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ЕДНА ТАЙНА ЕКСПЕДИЦИЯ ПОД ПАВАЖА НА ГРАДА. Вие се промъквате през скрит проход със стар фенер в катакомбите на антична църква, към един забравен град от камък. Това не е поредното приключение на Дан Браун, това може да бъде вашето посещение в подземията на базиликата Света София.

Подземията представляват археологически музей, в който находките са показани in situ (ще рече на оригиналните места, където са били намерени). Той заема цялото пространство под базиликата. Обиколката в него започва със спускане по стълба към едно подземно ниво. Това което ще откриете тук е част от източния сердикийски некропол (от гръцки — град на мъртвите). Изведнъж се озовавате в едно „подземно царство“ на задгробния живот осеяно с най-различни гробници. Скоро ще забележите и подземното градоустройство от подземни улици, площади, и скривалища.

Ако не сте слизали в друг път, може би очаквате да Ви посрещне тъмнина и студ. Но напразно — този подземен град не е нито тъмен и студен, нито призрачен и страшен. И не защото лампите светят, а защото всичко, което е изградено тук е някак особено ведро. Сердикийския некропол е дело на римски граждани приели християнството в ІV век и техните „вечни жилища“ съответно изразяват жизнерадостния характер на Христовата вяра. Подземията са проникновени от идеята за смъртта, като победен враг, която е смалена до сън. Щом очите ви свикнат с полумрака, ще започнете да забелязвате неугасващата надежда и скритата радост. Например в многоцветните подови мозайки, по които са изобразени птици безгрижно да пият вода от животворящия райски извор или стенописи с палми, бръшляни и поля от мак.

Да, цялото пространство е обзето от полумрак, но той постоянно е прекъсван от ярки насочени лампи, които следва вашия път и огряват местата на внимание. По този начин се създава загадъчната атмосфера, ех! — така пригодна за всяка тайна експедиция. Но осветлението прави и друг оптичен ефект — то усилва контраста на картината, която ви заобикаля. Материалите придобиват една изострена грубост: разместването на тухлите се изявява, неравностите по хоросана изпъкват, сенките се раздвижват и промъкват. Руините започват да изглеждат все по-малко като нещо пригодено за очите на обикновения туристи и все повече като археология в суров вид — нещо което столетия е било забравено и кротко е чакало да бъде открито точно сега.

Фрагменти от многоцветните (полихромни) мозайки, които са постилали пода на един от по-ранно съществуващите храмове на това място преди построяването на базиликата. / Снимка: The Byzantine Legacy

Някога тези гробници са се намирали на нивото на терена под открито небе и са били измазани с дебел слой хоросан. / Снимка: The Byzantine Legacy

Още зидани гробници. / Снимка: The Byzantine Legacy

Сердикийският некропол се простира под целия обкръжаващ район на базиликата. Гробници ще намерите и под съседните улици и площади. Гъстотата на „застрояване“ обаче, точно тук е забележително висока. Това не е учудващо, защото терените около базиликата винаги са били най-предпочитани. Така се е оформил своеобразен down town на подземния град. Но не очаквайте някакво благоустройство или особен ред — гробниците на места стъпват и една върху друга, направени са какви ли не преустройства и допълващи застроявания. Съответно маршрутът е принуден да прави постоянно остри завои, ходи нагоре-надолу и изобилства с какви ли не препятствия: високи прагове и ниски тавани, тесни проход и стръмни стълби със знаци за внимание. […]

Статията продължава само за ⚔️ Защитниците на Невидимата крепост - хората, които подкрепят подкаста с платен абонаментен план.