Богове, Гробници и Учени

Ревю на една забележителна книга, която препоръчвам на всеки, изкушен от археологията.

Сканирана корица на „Богове гробници и учени“ от ИК БАРД

РОМАН ЗА АРХЕОЛОГИЯТА. Така е наречена легендарната книга „Богове, гробници и учени“ на германския журналист Курт Вилхелм Марек¹. Издадена е за първи път в 1949г. и оттогава вдъхновява мнозина да заобичат словото за миналото², археологията. Със сигурност, книгата е повлияла и на мен: да участвам в археологически разкопки (като черноработник), а в последствие и да участвам в проекти за консервация на археологически руини.

„Богове, гробници и учени“ е преведена на български език през 1988г. от Христо Ковачки и има няколко издания у нас. Възможно е да сте я чели. Ако е така, споделете впечатленията си в коментар.

Книгата разказва за големите археологически открития от сорта на: намирането на град Троя, описан в поемата на Омир за хубавата Елена и троянската война; разчитането на египетските йероглифи от Жан-Франсоа Шамполион; проникването в гробницата на Тутанкамон; тайната на висящите градини на Семирамида; изоставените градове на маите и много други. Разделена е на четири големи части, във всяко от които се говори за отделна древна цивилизация:

• Книга за статуите (Елада)

• Книга за пирамидите (Египет)

• Книга за кулите (Месопотамия)

• Книга за стълбите (Маи & Ацтеки)

Археологията е скучна!

Когато К.В. Марек съставя „Богове, гробници и учени“ (непосредствено след края на Втората световна война), съществува предубеждението, че археологията е скучна наука. Широката представа за нея е за елитарна дисциплина, която е отвлечена от проблемите на ежедневието, а работа на археолога се свързва с упорит кабинетен труд. К.В. Марек обаче смята, че това е крайно несправедливо! Открива, че са направени не повече от три или четири опита изследователският поход към миналото да се представи като приключение. Неговият труд „Богове, гробници и учени“ си поставят за цел, да изпълни подобна задача.

Авторът представя богата историята на археологията като увлекателен разказ, в който участват много герои: учени, мореплаватели, генерали, турски паши, доминикански монаси, разни почетни консули, и най-обикновени крадци. Вместо да описва древните открития, авторът описва самото им откриване. Рисува в образи безбройните перипетии през които преминават героите. Описва техните мисли и страдания. Книгата е наречена не случайно „Роман за археологията“. Тя предизвиква у читателя подобно вътрешно напрежение характерно за криминалния роман.

Археологията е вълнуваща!

Днес онова предубеждение, че археологията е скучна, се е изпарило. Възможно ли е някой да счита подобно нещо след като е гледал филмовата поредица за „Индиана Джоунс“, „Томб Рейдър“, „Тайнствените златни градове“, „Мините на цар Соломон“ и още куп други касови хита!? Сега обаче съществува точно обратното предубеждение: че археологията е само приключение. Кабинетният труд остава на заден план.

Парадоксално, „Богове, гробници и учени“ е написана, за да представи археологията като приключение, но за съвременния читател книгата би била полезна, за да я представи и като наука. Това е така, защото К.В. Марек се придържа плътно към фактите „към които фантазията на автора не е прибавила и ни най-малкия орнамент, освен ако този орнамент също не е бил даден от източниците на съответната епоха³”.

Цитати

Археологията е съчетание между мисъл и действие, между кабинетен труд и приключение. Предлагам Ви няколко откъса от книгата, които се надявам да Ви накарат да я прочетете от край до край:

---

Набързо, потайно като крадци, съпрузите отнесли съкровището в бараката си … И Шлиман, мечтателят, взима чифт обеци, взима една огърлица и ги слага на младата си жена — скъпоценности от преди три хиляди години за двадесетгодишната гъркиня! Той я гледа втренчено и шепне: „Елена!…“ Ала сега къде е това съкровище? Шлиман не може да мълчи, новината за находката постепенно се разчула. След редица приключения, той успял с помощта на роднините на жена си да прекара съкровището до Атина и от там в провинцията. По настояване на турския посланик в къщата на Шлиман бил направен обиск, но чиновниците не могли да открият и следа от златото. — Из книга за статуите, глава 5.

---

През 1880 край пирамидите в Гиза се появил един необикновен европеец. След като огледал терена, той намерил една изоставена гробница, която някой бил затворил с врата … Казал на своя носач, че смята да живее в тази гробница. На следващия ден той се бил вече настанил там; на един сандък пушела лампа, а в ъгъла на малка печка закъкрило котле. Уилям Питри бил у дома си. Вечер, когато се спускали сините сенки, англичанинът пропълзявал съвсем гол под развалините в подножието на Голямата пирамида, намирал входа и хлътвал като призрак в нажежената от слънцето гробница. — Из книга за пирамидите, глава 13.

---

През 1863 година … един от посетителите на Кралската библиотека в Мадрид, ровейки се в държавните исторически архиви, намерил стар, пожълтял ръкопис, на който до тогава явно никой не бил обръщал внимание. Ръкописът носел дата 1566 година, а заглавието му гласяло: „Relación de las cosas de Yucatán“ („Връзка за нещата от Юкатан“). Той съдържал няколко твърде странни и на пръв поглед непонятни рисунки. Като автор се бил подписал някой си Диего де Ланда. — Из книга за стълбите, глава 30. ■

1. Курт Вилхелм Марек е известен с псевдоним, при който изписва фамилията си на обратно и името му става К.В.Керам.

2. „Археология“ от гръцки: „αρχαίος“ – „древен“ и „λόγος“ – „слово“, буквално се превежда като „слово за миналото“.

3. В предговора, авторът определя книгата „Богове, гробници и учени“ като: „фактологически роман“.