Хубав разговор, с по-малко носталгия и повече осмисляне.
Бих добавил, че занаятите не са шоу-програма, не са кич-активност, не са революция. Това не изключва тяхнoто осъвременяване и живот.
Може би в занаятите и занаятчиите може да бъде намерено онова търпение и благост, по примера на хора, които не са преминали към властваща монотеистична религия, а са продължили по старите вярвания, близко до природата и хората, ежедневно, наследено и гордо (иска ми се да е гордо).
Занаятите са без скандал, без отричане на другото (както прави модернизма в своята люлка). Те са с по-бавно темпо, което индустриализацията не разбира като начин. Те са локални, местни, което интернационалирането на света не подкрепя.
Хубав разговор, с по-малко носталгия и повече осмисляне.
Бих добавил, че занаятите не са шоу-програма, не са кич-активност, не са революция. Това не изключва тяхнoто осъвременяване и живот.
Може би в занаятите и занаятчиите може да бъде намерено онова търпение и благост, по примера на хора, които не са преминали към властваща монотеистична религия, а са продължили по старите вярвания, близко до природата и хората, ежедневно, наследено и гордо (иска ми се да е гордо).
Занаятите са без скандал, без отричане на другото (както прави модернизма в своята люлка). Те са с по-бавно темпо, което индустриализацията не разбира като начин. Те са локални, местни, което интернационалирането на света не подкрепя.
Напълно съм съгласен, че занаятите не са шоу-програма. Съвременният турист цени все повече автентичното преживяване, а не нагласеното.