Здравейте!

Аз съм Петър Петров, авторът и водещ на подкаста Невидима крепост, а това е традиционният обзор на епизодите от изминалата година (вижте предишните обзори за 2024 и 2023).

Ще запомня 2025 година с това, че записах първите епизоди с гости извън София. Тоест, това са епизоди по места в страната. Вместо гостите да идват при мен, аз отидох при тях. Знаете ли, открих, че много хора, които искам да поканя в Невидимата крепост просто не живеят в столицата. Затова, тази година инвестирах в два микрофона и един предавател и с раница на гърба заминах на няколко „командировки“ в страната.

Нека да Ви разкажа!

***

Първият (тестов) епизод с новите микрофони се проведе в Стара Загора. Срещнах се с д-р Петър Калчев, директорът на Регионалния исторически музей в града. С него записахме ЕП 18 • Неолитните жилища в Стара Загора. Това е и първият епизод за праистория в подкаста!

След това заминах за Созопол. Посетих изследователската база на Центъра за подводна археология, където разговарях с директора, д-р . Темите преминаха през въпроси за потънали кораби и котви, потънали пристанища, потънали крепостни стени и цели градове под вода. Може да слушате за тях в ЕП 19 • Отвъд синята завеса + Бонус епизода ⭐ Водолазът-археолог.

Във Варна разговарях с един истински пътешественик, който е посветил свободното си време на Османските паметници. Това е . Искам да му благодаря, че сподели топли човешки истории в ЕП 20 • В сянката на султанските джамии.

На следващия ден, пак във Варна записах един много жизнерадостен епизод със заглавие ЕП 21 • Облеклото през Второто българско царство. Гост е Калина Атанасова, която определя себе си като „свободен възстановчик“ и изработва исторически костюми повече от 20 години. С нея одумваме облеклото на средновековните велможи: царя и царското семейство, висшите и нисшите аристократи, духовните аристократи. Одумваме и облеклото на простолюдието.

Останалите три епизода от изминалата година записах в София. Благодарности на Mansa Studio.

И тази година родните села продължиха да ме изненадват! Ако и Вие сте от почитателите на села, тогава съм сигурен, че ще се възхитите от ЕП 17 • Кирпичените къщи в село Мандрица с участието на арх. от сдружение Мещра - традиционни знания и занаяти. В епизода ще научите за тайната на мандричкия кирпич и за предприемчивия дух на мандричани. Ще научите и за (лакомите) 🐛 копринени буби. Благодаря на Николай, че дойде от Сърбия, за да участва в подкаста.

А пък режисьорът дойде чак от Америка! Ок, той не дойде специално за моя подкаст, но успяхме да съчетаем програмата му с моята и да запишем отдавна планирания ЕП 16 • Бачковският манастир влиза в киното. В него Богдан разказва за скаутите на локации за филми и въобще за киното в историческа среда.

В края на годината добавих щипка „нематериално“ наследство към подкаста. С журналиста обсъждаме изчезването на традиционните занаяти. Въпреки, че нарекох епизода ЕП 22 • Червената книга на българските занаяти, оказа се, че съвсем не всички занаяти изчезват. Емилия разказва за срещите си с трудолюбиви българи, които възраждат стари занаяти и създават бъдеще за своите семейства.

Коментари

Какво мислите за изборът на теми през сезон 2025?

Кои епизоди слушахте?

За какво да говорим през новата година?

Пишете в коментарите:

Leave a comment

Към ⚔️ Защитниците на крепостта

Искам да изкажа искрената си благодарност към всички хора, които носят титлата ⚔️ Защитник на крепостта! Без Вашата подкрепа едва ли щях да развивам подкаста вече трети сезон и да планирам четвърти. Благодаря Ви и за търпението, когато правя неуспешни експерименти. Вие сте супер!

(Титлата ⚔️ Защитник на крепостта носят хората, които са избрали да се абонират за Невидимата крепост с платен абонамент. Титлата носят и гостите от епизодите).

И накрая, нека да завърша обзора с един от любимите ми цитати от изминалия сезон:

„Царят е едно неземно същество. Неговите дрехи са покрити със скъпоценни камъни и извезани със злато изцяло плътно. И той, когато се яви пред хора сияе, буквално!“ — Калина Атанасова, ЕП 21.

Пожелавам Ви светли празнични дни! Нека да бъдат сияйни като царско наметало!

—

ПОЗДРАВИ ОТ АБУ СИМБЕЛ 👋 Тази година изпълних мечтата си и успях да посетя най-впечатляващият египетски храм! Ето ме тук, стоя в подножието на колосалните статуи на фараона Рамзес II, изсечени в скалата преди 3288 години. Още в древността става земетресение и една от тях се пропуква и се сгромолясва. На снимката съм се подпрял на каменен къс от нея, по-точно на фараонската кърпа (немес), малко над ухото на Рамзес.

Абу Симбел стои на брега на река Нил, за да свидетелства за могъществото на египетските фараони, но и едновременно с това — за могъществото на ЮНЕСКО и идеята за световно културно наследство. Цяло чудо, е че все още можем да посещаваме този храм. Без подкрепата на ЮНЕСКО, колкото и масивен, непоклатим и дълговечен да изглежда, той е можело да бъде напълно унищожен!

През 1971г. водите на язовира „Насър“ е трябвало да залеят Абу Симбел и да потопят величествените статуи. Обектът е спасен благодарение на усилия на над 50 държави, обединени под егидата на ЮНЕСКО. Между 1964 и 1968 г. те провеждат мащабна инженерна операция по преместването на храма. За целта той е разрязан на над 1000 блока (всеки с тегло между 20 и 60 тона), които са маркирани, повдигнати с кранове и сглобени на по-висока площадка, на сигурно място.

Спасяването на Абу Симбел е историческо събитие, защото за първи път международната общност се обединява в името на опазването на световното културно наследство. Утвърждава се идеята, че обектите вписани в списъка на ЮНЕСКО притежават извънредна и универсална стойност, която надхвърля националните граници. Да, храмът може и да се намира на територията на Египет, но той принадлежи на цялото човечество. Опазването му е белег за цивилизованост и представлява дълг към идните поколения, които също като нас имат право да го съзерцават.

***

Намирам темата за Световното наследство за особено вдъхновяваща и ободряваща. Затова се радвам, че тази година успях да запиша дълъг и изчерпателен епизод посветен на нея. Става дума за ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО с участието на проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО. В епизода проф. Кръстев излага основните идеи, залегнали в международните документи, но и разказва лични спомени от еуфорията при вписването на българските обекти. Това е основополагащ епизод, задължителен за слушане.

Помолих проф. Кръстев да запишем и един бонус епизод за Защитниците на крепостта, в който да обърнем внимание на Несебър. В следствие на бурното презастрояване, старинният град е на път да загуби своята културна стойност и да бъде отписан от Световното наследство! За тази опасност ще научите в Бонус епизода ⭐ Случаят Несебър.

През изминалата година поставих началото и на една нова поредица в Невидимата крепост, посветена на темата за изложбения дизайн. Нямаше как да не забележа, че все повече български музеи обновяват експозиционните си зали и придобиват европейски вид. За да обсъдим как се случва тази трансформация подготвих два материала, като и двата са с по двама гости. В ЕП 12 • Графичен дизайн в музея разглеждаме информационните табла в Голямата епископска базилика в Пловдив. Говорим за шрифт, цвят и илюстрация с дизайнерите Вера Шварц и Цветислава Колева от студио за визуална идентичност „4plus“. В ЕП 13 • Врачанските съкровища в нова премяна активираме всичките си сетива, за да се потопим в атмосферата на обновената зала-трезор на Врачанския исторически музей. Арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков от „Ателие 3“ ентусиазирано споделят за премеждията по реализирането на проекта и спорят, за това какво е съкровище.

Това са епизоди за културно наследство „на закрито“ в музейни зали. През тази година записах и два епизода за културно наследство „на открито“, „сред природата“. В ЕП 11 • Родопската теснолинейка се качваме на влак по най-живописната линия у нас: Септември–Добринище заедно с Кристиан Ваклинов от сдружение „За теснолинейката“. Той говори за опазването на индустриалното наследство, съчетано с „бялата приказка на зимата … златната есен … топлината на лятото и пътуването по мостчето между вагоните, където хем си във влака, хем си отвънка … и пролетните аромати на разцъфващите диви треви“. Черпим и от енциклопедичните познания на Красимира Лука, археолог в областта на римската античност от „Българско археологическо сдружение“. С нея потегляме на експедиция по старите римски пътища в търсене на изгубения тракийски град Бесапара в ЕП 15 • Столицата на Бесите.

Колкото и да са разнообразни формите на културно наследство, има един обединяващ принцип, за който ни напомня проф. Кръстев:

„Според Венецианската харта, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“.

Благодаря на всички, които слушахте подкаста през изминалата година 👍

Специални благодарности на ⚔️ Защитници на крепостта за финансовата подкрепа, доверието в работата ми да популяризирам културното наследство на България и търпението за създаване на нови епизоди.

Да поговорим в цифри. През 2024 г. успях да запиша 5 епизода + един бонус епизод. Това са общо 4 ч. 30 мин. и 54 сек. блажени разговори за културното наследство. Епизодите са слушани общо 3 850 пъти като 77% са слушани в България, 8% в САЩ, 3% във Великобритания и по 1% в още 29 страни.

Искрено се надявам съдържанието да е било интересно и да е било като отворен прозорец към чудесата на историята.

Какво мислите за изминалия сезон 2024? Припомнете си обзора на сезон 2023 в статията „Една година в студиото“.

Leave a comment

Провали

За да е пълен обзорът на сезона, трябва да кажа и за някои провали. Може би забелязахте, че пропадна цялата есенна програма и не съм публикувал скоро нов епизод. Планирах още четири епизода за тази година, но не успях да ги запиша. Не защото гостите отказаха участие (точно обратното), а защото не намерихме подходящ ден за записи, предвид моите пътувания и ангажиментите на гостите. Това се оформя като постоянен проблем и е най-трудната част от създаването на подкаста.

Друг провал през 2024 г. беше чатът в Невидимата крепост. Чатът е пространство, в което се опитах да организирам неформални дискусии по актуално въпроси (Исторически парк, филмът на Бетани Хюз, статуята от Хераклея Синтика и др.). Интересът се оказа много слаб, а и чатът се оказа много сложен за използване и сложен за откриване къде е. В крайна сметка, взех решение да закрия чата за 2025г. Въпреки това, благодаря на онези от Вас, които участваха.

Планове за новата година

• Ще говорим за потънали кораби, потънали пристанища и за археолози водолази.

• Ще обиколим страната по необичаен маршрут - по османските паметници.

• Ще се научим да печем кирпич и ще вникнем в строителните техники на триетажните кирпичени къщи в с. Мандрица.

• Ще разкажем за един праисторически пожар и овъглените неолитни жилища в Стара Загора.

• Ако остане време, елате да „ловуваме“ редки фрески по стените на изоставени манастири.

• Ще говорим и за кино 🎥 Ще влезем в ролята на скаути на локации за исторически филми и ще цитираме Умберто Еко от романа му „Името на розата“.

През 2025г. съм решил да подновя рубриката Обсерватория, в която пиша авторски есета-наблюдения над културното наследство:

• Ще отправим поглед към златното петле върху шпила на катедралата „Нотр Дам“.

• Ще извадя от дълбокия архив непубликуваното есе „Изумителното сътворчество между човека и природата“, което започнах да пиша преди пет години докато пътувах в северна Русия (където едва ли някога ще се върна).

• Ще публикувам (а може и да не публикувам) едно странно есе, за демонтажа на паметника на окупационната червена армия в София.

• Ще извадя от дълбокия архив и друго есе за Къщата с ягодите, но ще трябва да го поотупам от прахоляка.

Какво мислите за тези идеи? Имате ли предложения за други? Пишете в коментарите:

Leave a comment

Благодаря, че прочетохте до тук!

Желая Ви, светло Рождество Христово и Весела Нова година!

От Петър Петров

Автор и водещ на подкаста Невидима крепост

P.S.

Разрешете ми да се похваля и с два отзива, които получих тази година:

„Радвам се, че се познавам с Петър. Това, което той прави за културното наследство е за сметка на цял институт със 100 човека, след сито от 1000. Представя наследството в неговото многообразие, човечност и истинска стойност - за всеки човек и обществото.“ — Цветомир Ценков

„Страхотен подкаст!! Каква компетенция и колко интересно поднесено! Браво, дори 7-годишният ми син седя с мен и слуша, а аз му показвах на картата за къде говорите ❤️ Все така!!!“ — Veselina

СТРАХУВАХ СЕ дали от Невидимата крепост ще се получи добър подкаст. Дали ще се получи подкаст изобщо! Да Ви призная честно, чувствам се доста неловко като водещ, но гледайки направеното за последната една година, мога да кажа, че до някъде има успехи.

Невидимата крепост завършва първия сезон с 10 епизода + още 2 ⭐ бонус епизода. Във всички тях взеха участие 11 невероятни гости, с които записахме общо 9 часа и 8 секунди съдържание. Подкастът е слушан малко над 4000 пъти, като 70% от слушателите са от България. Останалите са българи в чужбина, от които най-голямата група е в САЩ с 12% (специални поздрави, юхуу зад океана).

През тази една година се убедих, че най-силният принос на подкаста е възможността да се чуе гласът на експертите по културното наследство. Често той е заглушен от разни БожидарДимитровци и ИсторическиПарковци, които проповядват лъже-патриотизъм и бутафория. Целта на Невидимата крепост винаги е била да популяризира културното наследство на България, но да го прави в дух на автентичност и смирение. Истинските популяризатори са хората, които сърцато работят с наследството. Моя грижа е разговорите с тях да са увлекателни и без излишни сложности.

От януари започва новият сезон на Невидимата крепост. Намислил съм изненадващи теми, а приготовленията с гостите вече започнаха. Ще каня и някои гости-знаменитости (пожелайте ми успех).

⚔️ Искам сърдечно да благодаря на всички, които носят титлата „Защитник на крепостта“, за Вашия принос към създаването на подкаста. Това са участниците в епизодите и разбира се хората с платен абонамент. С Вашата дружна подкрепа, Невидимата крепост продължава напред …

Обзор на сезона

В първия сезон на подкаста представихме три организации, които потвърждават поговорката, че „отбор юнаци планина повдига“. В епизода „Брациговските майстори строители“ арх. Георги Цапков разказа за мечтите на сдружение „Наследство Брацигово“ да създаде школа по реставрация и по този начин да поотупа поовехтялата слава на град Брацигово като средище на дюлгери. Писателят ни посвети в тайните на сдружението за антични реконструкции „Mos maiorum Ulpiae Serdicae“. В епизода „Обичаите на предците“ научихме от него, че историческата достоверност е несравнимо по-голямо забавление от всяка измишльотина. За да спечели сърцата на слушателите, Манол проговори и на латински език в бонус епизода ⭐️ „Улфила, учителят на готите“. В това време, други двама архитекти, и тъкмо се завърнаха от поредната практики на „European Heritage Volunteers“. В епизода „Доброволци реставрират“, те разказаха за нещо нечувано: някакви младоци чукат камъни, боядисват, пренасят дървени греди и въобще реставрират безплатно!

Записахме и два по-теоретични епизода. Това обаче да не Ви плаши, защото тук няма скучно. В епизода „Каменните мостове в Родопите“, арх. представи резултатите от теренно проучване в община Ардино, придружени от легенди за Дяволския мост. В епизода „Урбанистичната консервация“, арх. обсипа слушателите с примери за опазване на исторически селища, без да си спестява и унищожителна критика, но поднесена някак ведро.

Най-голямата звезда в подкаста, несъмнено беше историкът и популярен телевизионен водещ Горан Благоев. С него записахме най-дългия до момента епизод (1час и 24 мин.) под заглавие „Светогорските манастири“. Г-н Благоев представи възникването, вековните традиции и личния си опит от съприкосновението с монашеската република на Света гора Атон. Във фокуса на епизода попаднаха Хилендарският и Зографският манастир, които свързваме с българската история. Научихме и един не особено лицеприятен разказ, а именно за кражбата на Паисиевата „История славянобългарска" и подмяната ѝ с нескопосан фалшификат. В бонус епизода ⭐️ „Защитниците на Зограф“, г-н Благоев описа една детективска загадка: що дири българската полурота на поклонение на Атон, точно в разгара на Първата световна война.

Темата за църковното наследство не се изчерпва само с тези два епизода. С нея започна самият подкаст Невидима крепост. Първият (пробен) епизод записах с богослова и преподавател по църковна музика Никола Антонов по темата за „Византийското църковно едногласно пеене“.

Очерта се и друга тема, която със сигурност не съм планирал, но която намери много почитатели. Става дума за българското село. Приключенецът говори за неговата уникалност и загадъчност в епизода „Пътувания до тайни дестинации“. Екскурзоводът сподели какво търсят чуждестранните туристи у нас, но което не могат да намерят сами. В епизода „Неволите на туриста“, тя разказа за вълнението на чужденеца да прекрачат прага на селска къща и домакинята да му откъсне праскова от дървото в градината. Арх. Росица Браткова сподели, полу-академично, полу-романтично за въздействието на селските хамбари, сеновали, складове за сушене на чушки, което уловихме в епизода „Възхвала на плевнята“.

В първия сезон на подкаста, публикувах и три писмени произведения в рубриката Обсерватория: „Подземията на базиликата Света София“ е един разказ от второ лице единствено число; „Майсторът и доброволецът“ е превод на текст, който публикувах преди време в един немски справочник; „Културното наследство на … Луната“ е наблюдение, от което се изумих, докато подготвях статия за списание InGlobo.

Желая Ви,

Светло Рождество Христово и весела Нова година,

—

P.S. Получих някои страхотни отзиви, с които нескромно ще се похваля:

„Невидимата крепост е във всеки един от нас, където и да се намира по света. Зад стените ѝ българската култура става наш обител.“ —

„Има много неразказани истории за културното ни наследство. Петър открива и представя някои от най-интересните.“ —

„Наистина статиите ти са някак си разтушващи, не са суха информация. Четат се лесно и бързо.“ —

Вижте всички тук.

P.P.S. Ако искате да предложите гости или теми, пишете в тази чат дискусия:

Новият сезон започва на 10 януари.

Епизод #3

С арх. Георги Цапков от сдружение „Наследство Брацигово“ говорим за възраждането на прочутата брациговска строителна школа. Чуйте откъс:

Епизод #4

С арх. Цветомир Ценков, специалист в урбанистичната консервация обсъждаме как да опазим историческия дух на градовете без да ги превръщаме в застинали музеи под открито небе. Чуйте откъс:

Епизод #5

Арх. Кубрат Милев и арх. Тоня Атанасова са ръководители на доброволчески проекти по реставрация към организацията European Heritage Volunteers. Те разказват какво мотивира доброволци от цял свят да даряват безвъзмездно своя труд, често пъти тежък физически труд, в името на опазването на архитектурното наследство. Чуйте откъси:

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ЕДНА ТАЙНА ЕКСПЕДИЦИЯ под паважа на града. Вие се промъквате през скрит проход със стар фенер в катакомбите на антична църква, към един забравен град от камък. Това не е поредното приключение на Дан Браун, това може да бъде вашето посещение в подземията на базиликата Света София.

Подземията представляват археологически музей, в който находките са показани in situ (ще рече на оригиналните места, където са били намерени). Той заема цялото пространство под базиликата. Обиколката в него започва със спускане по стълба към едно подземно ниво. Това което ще откриете тук е част от източния Сердикийски некропол (от гръцки — град на мъртвите). Изведнъж се озовавате в едно „подземно царство“ на задгробния живот осеяно с най-различни гробници. Скоро ще забележите и подземното градоустройство от подземни улици, площади, и скривалища.

Ако не сте слизали в друг път, може би очаквате да Ви посрещне тъмнина и студ. Но напразно — този подземен град не е нито тъмен и студен, нито призрачен и страшен. И не защото лампите светят, а защото всичко, което е изградено тук е някак особено ведро. Сердикийския некропол е дело на римски граждани приели християнството в ІV век и техните „вечни жилища“ съответно изразяват жизнерадостния характер на Христовата вяра. Подземията са проникновени от идеята за смъртта, като победен враг, която е смалена до сън. Щом очите ви свикнат с полумрака, ще започнете да забелязвате неугасващата надежда и скритата радост. Например в многоцветните подови мозайки, по които са изобразени птици безгрижно да пият вода от животворящия райски извор или стенописи с палми, бръшляни и поля от мак.

Да, цялото пространство е обзето от полумрак, но той постоянно е прекъсван от ярки насочени лампи, които следва вашия път и огряват местата на внимание. По този начин се създава загадъчната атмосфера, ех! — така пригодна за всяка тайна експедиция. Но осветлението прави и друг оптичен ефект — то усилва контраста на картината, която ви заобикаля. Материалите придобиват една изострена грубост: разместването на тухлите се изявява, неравностите по хоросана изпъкват, сенките се раздвижват и промъкват. Руините започват да изглеждат все по-малко като нещо пригодено за очите на обикновения туристи и все повече като археология в суров вид — нещо което столетия е било забравено и кротко е чакало да бъде открито точно сега.

Сердикийският некропол се простира под целия обкръжаващ район на базиликата. Гробници ще намерите и под съседните улици и площади. Гъстотата на „застрояване“ обаче, точно тук е забележително висока. Това не е учудващо, защото терените около базиликата винаги са били най-предпочитани. Така се е оформил своеобразен down town на подземния град. Но не очаквайте някакво благоустройство или особен ред — гробниците на места стъпват и една върху друга, направени са какви ли не преустройства и допълващи застроявания. Съответно маршрутът е принуден да прави постоянно остри завои, ходи нагоре-надолу и изобилства с какви ли не препятствия: високи прагове и ниски тавани, тесни проход и стръмни стълби със знаци за внимание.

Така описаната пътека пречи на цялото пространството да се възприеме изведнъж. Вместо това, подземията се разкриват постепенно, като серия от изненади. Брошурата, която ще получите на входа, малко помага за отгатване на вярната посока. Лесно може да пропуснете някоя зала! Посетителят се лута измежду каменни гробници, и се чуди дали е добре дошъл или е само един смутител — Но все едно! Жаркото любопитство не му позволява да се върне назад, а го бута по-нататък, зад следващия ъгъл, където нова находка чака да бъде открита.

Всички тези ефекти ни отдалечават от илюзията за комфортен музей, където експонатите са прилежно наредени. В подземията на базиликата Света София, посетителя трябва да се понавежда и промъква, за да заслужи наградата — да съзерцава красотата на античното наследство. ■