КОГАТО СЕ ОЗОВЕМ НА ПЛОЩАД В ИСТОРИЧЕСКА СРЕДА, обикновено погледът ни се насочка към историческите сгради, които оформят неговата рамка, без да обръщаме внимание на саямия прощад. А площадът е много повече от просто прозното пространство! Наред с материалнините си характеристики като форма, настилка, обзавеждане, зеленина и т.н., той е сцена на исторически събития и място за провеждане на традиционни практики. Площадът, заедно с рамката от исторически сгради създават едно общо културно наследство.

Как да се научим да забелязваме площадите? Какви видове има? Как да изучим тяхната ценност и как да я опазваме? Можем ли да забраним промяната?

По тези градоустройствени въпроси поканих арх. Десислава Ковачева от Университета по Архитектура, Страителство и Геодезия в София. Тя е специалист в областта на музейните експозиции, интерпретацията на археологически обекти и дизайна на публични пространсва. В началото на годината, арх. Ковачева защити дисертация, посветена специално на темата за площадите като част от култрурното наследство на града.

Този епизод може да Ви се стори по-теретичен и по-отвлечен от живия живот. В същото време, той е основополагащ и оригинален.

Арх. Десислава Ковачева ще Ви впечатли с точния си изказ и умело подбраните думи. Разговорът с нея придобива и космополитен дух, защото споменаваме много примери от световни площади, наред с българските примери.

Приятно слушане!
Петър Петров

От Архива

Продължите темата за културното наследство и градоустройството с ЕП 04 • Урбанистичната консервация. Вижте останалите епизоди с таг #Съвремие.

Всички епизоди ще намерите в Архива на Невидимата крепост.

Цитати от ЕП 26

„Пространството, а не камъкът е материалът в архитектурата. Именно това са местата, които ние обживяваме. Както в сградата обитаваме нейните стаи, така в града обитаваме неговите празни пространства. Градът е нашият колективен дом и площадът се явява неговата дневна.“

„Ценността на площада е именно в симбиозата между физическата среда и социалния живот, който се случва в нея. В способността на средата да създава спомени. Мога да ти разкажа за няколко така световно известни площади! Един такъв площад е Джама Ел-Фна в Маракеш, в Мароко. Това е едно голямо пространство, в което се събират местните жители, за да разказват приказки и да омагьосват змии. Неговата ценност се състои именно в това да бъде пространството, където се случват подобни практики. Отделно вече, Джама Ел-Фна е част от медината на Маракеш, която е вписана списъка на ЮНЕСКО и има своите архитектурни качества.“

„Настилката на площада е друг негов елемент, който го определя. Така, например, площад Дел Кампо в Сиена е изключително характерен с тухлената си настилка, подредена в Рибена Кост, която те насочва към основната сграда на площада – кметството. Жълтите павета в София характеризират представителната част на града и съответно са основен елемент на някой от площадите в София.“

„Пространствената рамка на площада, освен от сгради, може да се състои от зеленина. Например при площад Централен в Пловдив, където Цар Симеоновата градина определя едната му страна. Във Враца на площад Христо Ботев, зеленината зад паметника е формалната рамка на площада, но Балканът в далечина се възприема като неговата визуална рамка.“

В някой случай имаме и по-отворени площади. Такъв, например, е случаят на известния пиаца Сан Марко във Венеция, където една от страните на площада е лагуната. И островите в далечина се възприемат отново като част от рамката на площада и от пейзажа му. В Таормина, например, на остров Сицилия, градът е разположен на склон. Основният площад на града всъщност е ориентиран към морето и именно то се явява една от неговите страни.“

ЛОВЦИТЕ СЕ ИЗКАЧВАТ по кози пътеки, по време на планински преходи, „въоръжени“ с фотоапарати, за да документират стенописите на средновековни църкви и манастири.

В този епизод на Невидимата крепост ще се отправим към региона на р. Нишава, от двете страни на българо-сръбската граница, защото именно там се провежда експедицията за „лов на фрески“ на фондация „Балканско наследство“. Вече над 15 години, уникалният ѝ формат съчетава прецизността на научно-изследователска задача с ентусиазма на теренно обучение.

За да разберем кои са ловците и как „ловят“ фреските, поканих Иван Василев, основател и изп. директор на фондация „Балканско наследство“. Той е ерудиран събеседник с интереси по средновековна археология, история на Балканите и история на изкуството на християнския изток.

В епизода говорим за:

• Очарованието на средновековното християнско наследство от двете страни на граница със Сърбия;

• Идеи за ревитализация на този, иначе позападнал регион;

• Нови технологии за документиране на стенописи 🕹️

• Ентусиазмът на участниците (и кога той отсъства), както и за неочакваните плодове от практиката.

— Петър Петров

🎧 Слушайте целия епизод в:

• Substack

• YouTube

• Spotify

• Apple Podcasts

• RSS

Още от ЕП 25

„Давам пример с църквата в Станичене от XIV век. Ясно e обозначена като църква, която е принадлежала на български аристократ, дарен със златотъкана наметка с инициалите на цар Иван Александър. Това е разкрито от югославски археолози през 70-те години. Обекти като този са много интересни, но отново казвам, всички тези типично късно средновековни църкви от времето на Второто българско царство са под 10, те са много малко.“

„Преди няколко години колеги, по време на разкопките в Пистирос край Пазарджик, откриха червенофигурна керамика. По-точно едно много красиво червенофигурно личице, което мислеха, че е Дионис или Аполон, защото беше с венец, едно такова усмихнато. И те си поиграха с мултиспектралната фотография и какво се оказа? С черно върху черно беше написано - Борей. Това е северният вятър.“

„Олтарът на църквата в Беренде вече съществува само на нашите фотографии. Той беше двойно стенописан олтар. Поради някаква причина го бяха разбили, търсейки вероятно религиозни ценности. Слава Богу, вандализмът не е често срещан, нито в България, нито в Сърбия.“

„Хората, които са решили да дойдат от другия край на света, от Австралия, Латинска Америка, имали сме студенти от Камбоджа, (те участваха в експедиция, която беше по най-затънтените български сала по западната ни граница), те са отдадени на това, което правим. Независимо от техните качества и умения, са отдадени. Но ние работим генерално не само със студенти. Работим с доброволци, хора, които са между 18 и 80 години, че и повече. Да, може някой да открие, че това нещо не е за него, но в повечето случаи са достатъчно дисциплинирани, за да отдадат времето, в което са с нас на проекта и на експедицията.“

ИМА НЕЩО ОСОБЕНО ДРАМАТИЧНО в това да стигнеш до края на света! Светът, разбира се няма край, но има места, където човек може да преживее усещането за предел, за граница между познатото и неизвестното и да изпита страхопочитание пред природата. Едни такива места са морските фарове.

Те са разположени най-често върху опасни скали, по които се разбиват морските вълни с грохот и над които се спускат нежни, но изключително коварни мъгли. Като сияещи жалони, морските фарове очертават контура на брега и помагат на моряците да преминат безопасно границата между водата и сушата.

Знам, че рисувам прекалено романтична картина на морските фарове, но защо пък не!? Нека романтиката да ни накара да грабнем раницата си и да се затичаме към най-близкия фар.

В този епизод планирам да направим точно това. Каня Ви на една спираща дъха обиколка по черноморските фарове. Наш гид е Бела Бенова, пътешественик, писател и фотограф. През 2007 г. тя се впуска във велопътешествие по българските фарово, което в последствие се превръща във фото изложба. От тогава Бела е обиколила хиляди морски навигационни съоръжения в над 20 държави, изминала е над 25 000 км (зад волана на едно и също колело). Тя е автор на книгата-пътепис „По пътя на пулсиращата светлина“ и съавтор на мобилното приложение Lighthouses of Bulgaria.

С нея говорим и за романтичната страна на фаровете и за техническата им страна, и за страната им като културно наследство.

— Петър Петров

🎧 Слушайте целия епизод в:

• Substack

• YouTube

• Spotify

• Apple Podcasts

• RSS

Още от ЕП 24

„След това пък се насочих вече и към скандинавските държави, където има удобството, че къмпингуването най-често е свободно разрешено. Моят метод на пътешествие е такъв – диво къмпингуване.“

„Фарът на нос Емине е по-трудно достъпен и даже като съм говорила с различни хора, те казват: Добре де, все пак там завършва маршрутът Ком-Емине. Не може ли нещо да се направи? Не може ли пътят да се оправи нагоре, те са едни разбити коловози. То сигурно може, но аз вътрешно си казвам: Бе, по-добре, този поне да не го оправят! Започнат ли и там да се качват страшно много хора, непрекъснато с големи коли и с големи автобуси, подозирам, че тогава самобитността на село Емона ще изчезне и то ще се превърне в Слънчака.“

„Чисто технически, ако рискувате да лазите по склона на границата на това, което е препоръчително за живота и здравето, бихте могли малко да се доближите, но не го препоръчвам. И самите фаропазачи са ми казали, че често разни туристи им създават неприятни ситуации да трябва да ходят да помагат на някой сурнал се, ударил се и така нататък. Излишни лоши приключения!“

„И понякога фара се слага по-ниско, отколкото човек очаква. Не е на най-високата точка на релефа, защото, примерно, има такива слоеве мъгли, че той трябва да е долу, за да може да се вижда. На много места се правят два фара! Един над зоната на мъглите, един под, за да е сигурно, че човек ще може да се позиционира.“

КРАЙ СТАРОСЕЛ се издига грамадната Четиньова могила. Тя е висока 20 м. с диаметър от 80 м. Обиколката ѝ е 241 м. като по контура ѝ е изградена стена от 6000 каменни блока. Това е така наречената крепида, която предпазва могилния насип от срутване. Целият обект е обрасъл с дървета и храсти и има живописен вид.

Под могилата се крие истинска изненада!

В подмогилния насип е проучен най-големият тракийски храм по нашите земи. Стълбища и открити тераси отвеждат до тежка каменна врата. Зад нея се намира тясно преддверие, след което следва просторна кръгла зала с диаметър от 4,8 м. Залата е украсена с 10 полуколони и фриз, по които все още могат да се видят оригиналните цветовете! Но това, което взема дъха на всеки посетител е куполът, приличащ на пчелен кошер, с височина 3,5 м.

В този епизод на Невидимата крепост ще се опитаме да съчетаем архитектура и мистика. Ще надникнем в чудния света на древните траки, за да разберем идеите, които влагат в храмовия комплекс при Четиньовата могила.

За целта поканих , изследовател в областта на античната култура и религия. Той е доктор по културно-историческо наследство и член на международното общество за етнология и фолклор. Някои от темите, за които говорим в епизода са:

• Защо траките са безписмен народ? Коя традиция е по-устойчива: устната или писмената?

• Защо Четиньова могилата се намира точно на това място?

• За надпреварата с иманярите.

• За найлоните и текущото състояние.

• За култово-обредните практики.

• Каква е разликата между траките и елините?

Не е лесно да се говори за тракийското наследство. За него могат да се прочетат какви ли не небивалици, преувеличения и измислици. А гостът, хич не харесва такива работи!

— Петър Петров

Substack • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от ЕП 23

„Тези дървета и храсти по повечето могили водят до тяхното название. Затова в района и на Старосел има една Рошава могила, защото е рошава. Тази е Четиньова, защото приличат на четина. Косматката, защото е като космата от растения. Не случайно народът им дава такива названия, точно поради обрасването им с тази растителност.“

„В Четиньова могила виждаме как от едно свято място под открито небе траките изграждат един свещен градеж. И наблягам на свещен градеж, защото в днешни дни ние виждаме просто една интересна постройка на няколко хиляди години, но тя си има култово свещено преназначение в древността.“

„Сега тук съм длъжен да кажа обаче нещо, че не всяка скала, която на съвременния човек му бъде интересна и го впечатлява и в която той вижда крокодили, жирафи, слонове, хипопотами и така нататък, и древните траки са виждали същото. Първо те не са гледали National Geographic и не са били много добре запознати с хипопотамите.“

„Стигайки до входа на Четиньова могила, ние имаме в краката си цялата тракийска низина. В момента обаче в тази тракийска низина виждаме един грозен военен фургон, където се помещава охраната. Виждаме соларни панели, виждаме едни такива неща, които не бива да вижда посетителят в днешни дни, защото те концептуално не се вписват в преживяването, което трябва да има той на такъв обект. Защо наблягам на преживяването? Защото всеки един от нас, когато отива да посети един археологически обект, не отива, за да намери информация дали са точно 5000 или 6000 каменните блокове. Не отива за да види дали е точно 241 метра обиколката на крепидата. Отива за да се потопи в историята и в миналото!“

Здравейте!

Аз съм Петър Петров, авторът и водещ на подкаста Невидима крепост, а това е традиционният обзор на епизодите от изминалата година (вижте предишните обзори за 2024 и 2023).

Ще запомня 2025 година с това, че записах първите епизоди с гости извън София. Тоест, това са епизоди по места в страната. Вместо гостите да идват при мен, аз отидох при тях. Знаете ли, открих, че много хора, които искам да поканя в Невидимата крепост просто не живеят в столицата. Затова, тази година инвестирах в два микрофона и един предавател и с раница на гърба заминах на няколко „командировки“ в страната.

Нека да Ви разкажа!

***

Първият (тестов) епизод с новите микрофони се проведе в Стара Загора. Срещнах се с д-р Петър Калчев, директорът на Регионалния исторически музей в града. С него записахме ЕП 18 • Неолитните жилища в Стара Загора. Това е и първият епизод за праистория в подкаста!

След това заминах за Созопол. Посетих изследователската база на Центъра за подводна археология, където разговарях с директора, д-р . Темите преминаха през въпроси за потънали кораби и котви, потънали пристанища, потънали крепостни стени и цели градове под вода. Може да слушате за тях в ЕП 19 • Отвъд синята завеса + Бонус епизода ⭐ Водолазът-археолог.

Във Варна разговарях с един истински пътешественик, който е посветил свободното си време на Османските паметници. Това е . Искам да му благодаря, че сподели топли човешки истории в ЕП 20 • В сянката на султанските джамии.

На следващия ден, пак във Варна записах един много жизнерадостен епизод със заглавие ЕП 21 • Облеклото през Второто българско царство. Гост е Калина Атанасова, която определя себе си като „свободен възстановчик“ и изработва исторически костюми повече от 20 години. С нея одумваме облеклото на средновековните велможи: царя и царското семейство, висшите и нисшите аристократи, духовните аристократи. Одумваме и облеклото на простолюдието.

Останалите три епизода от изминалата година записах в София. Благодарности на Mansa Studio.

И тази година родните села продължиха да ме изненадват! Ако и Вие сте от почитателите на села, тогава съм сигурен, че ще се възхитите от ЕП 17 • Кирпичените къщи в село Мандрица с участието на арх. от сдружение Мещра - традиционни знания и занаяти. В епизода ще научите за тайната на мандричкия кирпич и за предприемчивия дух на мандричани. Ще научите и за (лакомите) 🐛 копринени буби. Благодаря на Николай, че дойде от Сърбия, за да участва в подкаста.

А пък режисьорът дойде чак от Америка! Ок, той не дойде специално за моя подкаст, но успяхме да съчетаем програмата му с моята и да запишем отдавна планирания ЕП 16 • Бачковският манастир влиза в киното. В него Богдан разказва за скаутите на локации за филми и въобще за киното в историческа среда.

В края на годината добавих щипка „нематериално“ наследство към подкаста. С журналиста обсъждаме изчезването на традиционните занаяти. Въпреки, че нарекох епизода ЕП 22 • Червената книга на българските занаяти, оказа се, че съвсем не всички занаяти изчезват. Емилия разказва за срещите си с трудолюбиви българи, които възраждат стари занаяти и създават бъдеще за своите семейства.

Коментари

Какво мислите за изборът на теми през сезон 2025?

Кои епизоди слушахте?

За какво да говорим през новата година?

Пишете в коментарите:

Leave a comment

Към ⚔️ Защитниците на крепостта

Искам да изкажа искрената си благодарност към всички хора, които носят титлата ⚔️ Защитник на крепостта! Без Вашата подкрепа едва ли щях да развивам подкаста вече трети сезон и да планирам четвърти. Благодаря Ви и за търпението, когато правя неуспешни експерименти. Вие сте супер!

(Титлата ⚔️ Защитник на крепостта носят хората, които са избрали да се абонират за Невидимата крепост с платен абонамент. Титлата носят и гостите от епизодите).

И накрая, нека да завърша обзора с един от любимите ми цитати от изминалия сезон:

„Царят е едно неземно същество. Неговите дрехи са покрити със скъпоценни камъни и извезани със злато изцяло плътно. И той, когато се яви пред хора сияе, буквално!“ — Калина Атанасова, ЕП 21.

Пожелавам Ви светли празнични дни! Нека да бъдат сияйни като царско наметало!

—

Read more

КОГАТО ПРОЧЕТОХ за първи път заглавието „Царе, боляри и овчари“, веднага разбрах, че става дума за крайно необикновена книга! Беше ми достатъчен само бърз преглед на съдържание…

Read more

Read more

С ИЗНЕНАДА научавам, че България е сред страните пионери в подводните археологически проучвания. Още през 1978г. българските учени разпознават перспективите пред изучаването на потъналите в Черно море паметниц…

Read more

Read more

РОДНИТЕ СЕЛА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МЕ ИЗНЕНАДВАТ! Тъкмо, когато си мисля, че вече познавам тяхната идилия и ето, че научавам за непознато село с уникален дух и самобитна архитектура.

Такова село е Мандрица. Туристическите агенции плахо започнаха…

Read more

Read more

ПОЗДРАВИ ОТ АБУ СИМБЕЛ 👋 Тази година изпълних мечтата си и успях да посетя най-впечатляващият египетски храм! Ето ме тук, стоя в подножието на колосалните статуи на фараона Рамзес II, изсечени в скалата преди 3288 години. Още в древността става земетресение и една от тях се пропуква и се сгромолясва. На снимката съм се подпрял на каменен къс от нея, по-точно на фараонската кърпа (немес), малко над ухото на Рамзес.

Абу Симбел стои на брега на река Нил, за да свидетелства за могъществото на египетските фараони, но и едновременно с това — за могъществото на ЮНЕСКО и идеята за световно културно наследство. Цяло чудо, е че все още можем да посещаваме този храм. Без подкрепата на ЮНЕСКО, колкото и масивен, непоклатим и дълговечен да изглежда, той е можело да бъде напълно унищожен!

През 1971г. водите на язовира „Насър“ е трябвало да залеят Абу Симбел и да потопят величествените статуи. Обектът е спасен благодарение на усилия на над 50 държави, обединени под егидата на ЮНЕСКО. Между 1964 и 1968 г. те провеждат мащабна инженерна операция по преместването на храма. За целта той е разрязан на над 1000 блока (всеки с тегло между 20 и 60 тона), които са маркирани, повдигнати с кранове и сглобени на по-висока площадка, на сигурно място.

Спасяването на Абу Симбел е историческо събитие, защото за първи път международната общност се обединява в името на опазването на световното културно наследство. Утвърждава се идеята, че обектите вписани в списъка на ЮНЕСКО притежават извънредна и универсална стойност, която надхвърля националните граници. Да, храмът може и да се намира на територията на Египет, но той принадлежи на цялото човечество. Опазването му е белег за цивилизованост и представлява дълг към идните поколения, които също като нас имат право да го съзерцават.

***

Намирам темата за Световното наследство за особено вдъхновяваща и ободряваща. Затова се радвам, че тази година успях да запиша дълъг и изчерпателен епизод посветен на нея. Става дума за ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО с участието на проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО. В епизода проф. Кръстев излага основните идеи, залегнали в международните документи, но и разказва лични спомени от еуфорията при вписването на българските обекти. Това е основополагащ епизод, задължителен за слушане.

Помолих проф. Кръстев да запишем и един бонус епизод за Защитниците на крепостта, в който да обърнем внимание на Несебър. В следствие на бурното презастрояване, старинният град е на път да загуби своята културна стойност и да бъде отписан от Световното наследство! За тази опасност ще научите в Бонус епизода ⭐ Случаят Несебър.

През изминалата година поставих началото и на една нова поредица в Невидимата крепост, посветена на темата за изложбения дизайн. Нямаше как да не забележа, че все повече български музеи обновяват експозиционните си зали и придобиват европейски вид. За да обсъдим как се случва тази трансформация подготвих два материала, като и двата са с по двама гости. В ЕП 12 • Графичен дизайн в музея разглеждаме информационните табла в Голямата епископска базилика в Пловдив. Говорим за шрифт, цвят и илюстрация с дизайнерите Вера Шварц и Цветислава Колева от студио за визуална идентичност „4plus“. В ЕП 13 • Врачанските съкровища в нова премяна активираме всичките си сетива, за да се потопим в атмосферата на обновената зала-трезор на Врачанския исторически музей. Арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков от „Ателие 3“ ентусиазирано споделят за премеждията по реализирането на проекта и спорят, за това какво е съкровище.

Това са епизоди за културно наследство „на закрито“ в музейни зали. През тази година записах и два епизода за културно наследство „на открито“, „сред природата“. В ЕП 11 • Родопската теснолинейка се качваме на влак по най-живописната линия у нас: Септември–Добринище заедно с Кристиан Ваклинов от сдружение „За теснолинейката“. Той говори за опазването на индустриалното наследство, съчетано с „бялата приказка на зимата … златната есен … топлината на лятото и пътуването по мостчето между вагоните, където хем си във влака, хем си отвънка … и пролетните аромати на разцъфващите диви треви“. Черпим и от енциклопедичните познания на Красимира Лука, археолог в областта на римската античност от „Българско археологическо сдружение“. С нея потегляме на експедиция по старите римски пътища в търсене на изгубения тракийски град Бесапара в ЕП 15 • Столицата на Бесите.

Колкото и да са разнообразни формите на културно наследство, има един обединяващ принцип, за който ни напомня проф. Кръстев:

„Според Венецианската харта, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“.

Благодаря на всички, които слушахте подкаста през изминалата година 👍

Специални благодарности на ⚔️ Защитници на крепостта за финансовата подкрепа, доверието в работата ми да популяризирам културното наследство на България и търпението за създаване на нови епизоди.

Да поговорим в цифри. През 2024 г. успях да запиша 5 епизода + един бонус епизод. Това са общо 4 ч. 30 мин. и 54 сек. блажени разговори за културното наследство. Епизодите са слушани общо 3 850 пъти като 77% са слушани в България, 8% в САЩ, 3% във Великобритания и по 1% в още 29 страни.

Искрено се надявам съдържанието да е било интересно и да е било като отворен прозорец към чудесата на историята.

Какво мислите за изминалия сезон 2024? Припомнете си обзора на сезон 2023 в статията „Една година в студиото“.

Leave a comment

Провали

За да е пълен обзорът на сезона, трябва да кажа и за някои провали. Може би забелязахте, че пропадна цялата есенна програма и не съм публикувал скоро нов епизод. Планирах още четири епизода за тази година, но не успях да ги запиша. Не защото гостите отказаха участие (точно обратното), а защото не намерихме подходящ ден за записи, предвид моите пътувания и ангажиментите на гостите. Това се оформя като постоянен проблем и е най-трудната част от създаването на подкаста.

Друг провал през 2024 г. беше чатът в Невидимата крепост. Чатът е пространство, в което се опитах да организирам неформални дискусии по актуално въпроси (Исторически парк, филмът на Бетани Хюз, статуята от Хераклея Синтика и др.). Интересът се оказа много слаб, а и чатът се оказа много сложен за използване и сложен за откриване къде е. В крайна сметка, взех решение да закрия чата за 2025г. Въпреки това, благодаря на онези от Вас, които участваха.

Планове за новата година

• Ще говорим за потънали кораби, потънали пристанища и за археолози водолази.

• Ще обиколим страната по необичаен маршрут - по османските паметници.

• Ще се научим да печем кирпич и ще вникнем в строителните техники на триетажните кирпичени къщи в с. Мандрица.

• Ще разкажем за един праисторически пожар и овъглените неолитни жилища в Стара Загора.

• Ако остане време, елате да „ловуваме“ редки фрески по стените на изоставени манастири.

• Ще говорим и за кино 🎥 Ще влезем в ролята на скаути на локации за исторически филми и ще цитираме Умберто Еко от романа му „Името на розата“.

През 2025г. съм решил да подновя рубриката Обсерватория, в която пиша авторски есета-наблюдения над културното наследство:

• Ще отправим поглед към златното петле върху шпила на катедралата „Нотр Дам“.

• Ще извадя от дълбокия архив непубликуваното есе „Изумителното сътворчество между човека и природата“, което започнах да пиша преди пет години докато пътувах в северна Русия (където едва ли някога ще се върна).

• Ще публикувам (а може и да не публикувам) едно странно есе, за демонтажа на паметника на окупационната червена армия в София.

• Ще извадя от дълбокия архив и друго есе за Къщата с ягодите, но ще трябва да го поотупам от прахоляка.

Какво мислите за тези идеи? Имате ли предложения за други? Пишете в коментарите:

Leave a comment

Благодаря, че прочетохте до тук!

Желая Ви, светло Рождество Христово и Весела Нова година!

От Петър Петров

Автор и водещ на подкаста Невидима крепост

P.S.

Разрешете ми да се похваля и с два отзива, които получих тази година:

„Радвам се, че се познавам с Петър. Това, което той прави за културното наследство е за сметка на цял институт със 100 човека, след сито от 1000. Представя наследството в неговото многообразие, човечност и истинска стойност - за всеки човек и обществото.“ — Цветомир Ценков

„Страхотен подкаст!! Каква компетенция и колко интересно поднесено! Браво, дори 7-годишният ми син седя с мен и слуша, а аз му показвах на картата за къде говорите ❤️ Все така!!!“ — Veselina

Read more

СПИСЪКЪТ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО е съставен от обекти, които притежават „изключителна универсална стойност“ за цялото човечество. Те носят огромен престиж за държавата, на чиято територия се намират. Свидетелстват за нейната богата кул…

Read more

Read more

Read more

Read more

СТРАХУВАХ СЕ дали от Невидимата крепост ще се получи добър подкаст. Дали ще се получи подкаст изобщо! Да Ви призная честно, чувствам се доста неловко като водещ, но гледайки направеното за последната една година, мога да кажа, че до някъде има успехи.

Невидимата крепост завършва първия сезон с 10 епизода + още 2 ⭐ бонус епизода. Във всички тях взеха участие 11 невероятни гости, с които записахме общо 9 часа и 8 секунди съдържание. Подкастът е слушан малко над 4000 пъти, като 70% от слушателите са от България. Останалите са българи в чужбина, от които най-голямата група е в САЩ с 12% (специални поздрави, юхуу зад океана).

През тази една година се убедих, че най-силният принос на подкаста е възможността да се чуе гласът на експертите по културното наследство. Често той е заглушен от разни БожидарДимитровци и ИсторическиПарковци, които проповядват лъже-патриотизъм и бутафория. Целта на Невидимата крепост винаги е била да популяризира културното наследство на България, но да го прави в дух на автентичност и смирение. Истинските популяризатори са хората, които сърцато работят с наследството. Моя грижа е разговорите с тях да са увлекателни и без излишни сложности.

От януари започва новият сезон на Невидимата крепост. Намислил съм изненадващи теми, а приготовленията с гостите вече започнаха. Ще каня и някои гости-знаменитости (пожелайте ми успех).

⚔️ Искам сърдечно да благодаря на всички, които носят титлата „Защитник на крепостта“, за Вашия принос към създаването на подкаста. Това са участниците в епизодите и разбира се хората с платен абонамент. С Вашата дружна подкрепа, Невидимата крепост продължава напред …

Обзор на сезона

В първия сезон на подкаста представихме три организации, които потвърждават поговорката, че „отбор юнаци планина повдига“. В епизода „Брациговските майстори строители“ арх. Георги Цапков разказа за мечтите на сдружение „Наследство Брацигово“ да създаде школа по реставрация и по този начин да поотупа поовехтялата слава на град Брацигово като средище на дюлгери. Писателят ни посвети в тайните на сдружението за антични реконструкции „Mos maiorum Ulpiae Serdicae“. В епизода „Обичаите на предците“ научихме от него, че историческата достоверност е несравнимо по-голямо забавление от всяка измишльотина. За да спечели сърцата на слушателите, Манол проговори и на латински език в бонус епизода ⭐️ „Улфила, учителят на готите“. В това време, други двама архитекти, и тъкмо се завърнаха от поредната практики на „European Heritage Volunteers“. В епизода „Доброволци реставрират“, те разказаха за нещо нечувано: някакви младоци чукат камъни, боядисват, пренасят дървени греди и въобще реставрират безплатно!

Записахме и два по-теоретични епизода. Това обаче да не Ви плаши, защото тук няма скучно. В епизода „Каменните мостове в Родопите“, арх. представи резултатите от теренно проучване в община Ардино, придружени от легенди за Дяволския мост. В епизода „Урбанистичната консервация“, арх. обсипа слушателите с примери за опазване на исторически селища, без да си спестява и унищожителна критика, но поднесена някак ведро.

Най-голямата звезда в подкаста, несъмнено беше историкът и популярен телевизионен водещ Горан Благоев. С него записахме най-дългия до момента епизод (1час и 24 мин.) под заглавие „Светогорските манастири“. Г-н Благоев представи възникването, вековните традиции и личния си опит от съприкосновението с монашеската република на Света гора Атон. Във фокуса на епизода попаднаха Хилендарският и Зографският манастир, които свързваме с българската история. Научихме и един не особено лицеприятен разказ, а именно за кражбата на Паисиевата „История славянобългарска" и подмяната ѝ с нескопосан фалшификат. В бонус епизода ⭐️ „Защитниците на Зограф“, г-н Благоев описа една детективска загадка: що дири българската полурота на поклонение на Атон, точно в разгара на Първата световна война.

Темата за църковното наследство не се изчерпва само с тези два епизода. С нея започна самият подкаст Невидима крепост. Първият (пробен) епизод записах с богослова и преподавател по църковна музика Никола Антонов по темата за „Византийското църковно едногласно пеене“.

Очерта се и друга тема, която със сигурност не съм планирал, но която намери много почитатели. Става дума за българското село. Приключенецът говори за неговата уникалност и загадъчност в епизода „Пътувания до тайни дестинации“. Екскурзоводът сподели какво търсят чуждестранните туристи у нас, но което не могат да намерят сами. В епизода „Неволите на туриста“, тя разказа за вълнението на чужденеца да прекрачат прага на селска къща и домакинята да му откъсне праскова от дървото в градината. Арх. Росица Браткова сподели, полу-академично, полу-романтично за въздействието на селските хамбари, сеновали, складове за сушене на чушки, което уловихме в епизода „Възхвала на плевнята“.

В първия сезон на подкаста, публикувах и три писмени произведения в рубриката Обсерватория: „Подземията на базиликата Света София“ е един разказ от второ лице единствено число; „Майсторът и доброволецът“ е превод на текст, който публикувах преди време в един немски справочник; „Културното наследство на … Луната“ е наблюдение, от което се изумих, докато подготвях статия за списание InGlobo.

Желая Ви,

Светло Рождество Христово и весела Нова година,

—

P.S. Получих някои страхотни отзиви, с които нескромно ще се похваля:

„Невидимата крепост е във всеки един от нас, където и да се намира по света. Зад стените ѝ българската култура става наш обител.“ —

„Има много неразказани истории за културното ни наследство. Петър открива и представя някои от най-интересните.“ —

„Наистина статиите ти са някак си разтушващи, не са суха информация. Четат се лесно и бързо.“ —

Вижте всички тук.

P.P.S. Ако искате да предложите гости или теми, пишете в тази чат дискусия:

Read more