ПРЕДСТАВЯМ ВИ още един пост посветен на края на сезон 4, с който да си припомним кои бяха епизодите от сезона и да благодаря на гостите за невероятните разкази. В началото на седмицата организирах отворена дискусия с тях, която върви много слабо 😑 почти никой не участва, но все още може да се включите.

В този пост искам да споделя с Вас няколко непубликувани откъса, които по една или друга причина не влязоха в официалните епизоди. Например, отклоняваме се от основната тема или правим забавни грешки.

Първият откъс е достъпен за всички, но следващите са само за Защитниците на крепостта. Защитниците са хората, които имат платнен абонамент за подкаста и по този начин подкрепят работата ми да популяризирам културното наследство. Достъпът до непубликуваните откъси е скромен начин да им благодаря за подкрепата.

Обмислете възможността и Вие да станете Защитник и ще научите за:

• ✂️ Колонадата на тракийския храм Хоризонт.

• ✂️ Защо Бела Бенова обикаля морските фарове с колело?

• ✂️ Печката патриаршия е основата с шуробаджанащина.

• ✂️ Остават 8 минути до края на записа, но забравихме най-важното!

• ✂️ Албанския зехтин.

• ✂️ Байкушевата мура.

По време на разговора за тракийския храм в Старосел, гостът Георги Мишев спомена и за ✂️ колонадата на тракийския храм Хоризонт, който се намира в близост (на снимката). Разказът е много интересен и дори съдържа трогателна лична история, но по време на монтажа, реших че слушателите може да се объркат за кой обект става дума и не го включих във финалния епизод.

Сега обаче може да чуете откъса за колонадата тук…

… Ако сте Защитник на крепостта, продължаваме нататък…

… Попитах Бела Бенова ✂️ защо обикаля морските фарове с колело. Отговорът ѝ е остроумен, точно в неин стил, но ми се стори като прекалено дълго предисловие към основната тема. Исках по-бързо да започнем да говорим за самите фарове! Страхувах, се че слушателите няма да имат търпение за общи приказки.

Сега може да научите за колелото…

… В епизода за ловците на фрески, Иван Василев разказа за основаването на ✂️ Печката патриаршия. Това обаче е разказ за шуробаджанащина в рода на великия везир Ахмед Соколович! Стори ми се прекалено скандално, за да го включа в епизода. Чуйте сам…

… В последните 8 минути от студийното време за записите на епизода за историческите площади, Десислава Ковачева ✂️ си спомня през смях, че е забравила да каже най-важното по темата! Но нямаше паника, справихме се…

… Попитах Николай Шабарков ✂️ какви сувенири си купува от Албания, но после реших, че това е досаден и несъществен въпрос. Сега обаче съжалявам, че не включих този откъс в епизода, защото по-късно и аз пътувах в Албания и си купих същия сувенир. Разбира се, че става дума за зехтин…

… И за край на непубликуваните откъси и въобще за край на сезона, искам да включа едно изречение пак от Бела Бенова, над което си струва да се поразсъждава. За свързаността на културното наследство, където даже и ✂️ Байкушевата мура има значение…

* * *

Благодаря, че подкрепяте Невидимата крепост!

Ако искате да зададете въпрос на някой от гостите, пишете в коментарите под съответния епизод (това е друга привилегия, само за Защитници). Гостът ще получи коментара Ви автоматично по имейл и ще може да отговори.

Аз започвам подготовка за следващия сезон. Намислил съм доста интересни теми и Вие ще научите първи за тях.

За сега Ви пожелавам приятно лято!

Петър Петров

🎉 ЗАВЪРШИ СЕЗОН 4 в Невидимата крепост! Този път ще направим традиционния обзор на сезона под формата на отворена дискусия с гостите от епизодите. Аз ще задам няколко въпроса на гостите за начало, но след това и Вие може да се включите с Ваши въпроси и коментари. Идеята е да си припомним кои бяха епизодите, да научим какво ново има с гостите или просто да поговорим за архитектура и история сред приятели.

Дискусията е в коментарите под този пост. Не е в реално време. Само като текст.

И вече започна…

Вижте Дискусията

НЕ ЗНАМ ЗА ВАС, но моята представа за лятна почивка, отмора или отдих не е излежаване на плажа. Не, че имам нещо против излежаването, нито препичането като гущер, но смятам, че това не е достатъчно. Истинската отмора си я представям като обикаляне по културните и природни забележителности на мястото.

Точно такъв е планът ми за този епизод! По повод на летните отпуски в подкаста ще направим обиколка из Западните Балкани в компанията на запаления пътешественик Николай Шабарков. Той е фотограф на културни пейзажи и автор на приключенски статии. Работите му се публикуват в престижни списания като InGlobo, InTravel и Voyage.

Специално за Западните Балкани, Николай е обиколил всички страни от този регион. Казва, че те са безкрайно интересни, защото все още има много неизследвани места, където човек може да се почувства като откривател и да прояви творчество.

Ето какъв е планът на епизода: в Албания 🇦🇱 ще се изкачим до крепостта на Берат, ще се промъкнем в култа на помирението в Тет и ще се разходим из руините на римския театър в Бутринт; в Косово 🇽🇰 ще разгледаме стенописите в Хадум джамия и стенописите в манастира Високи Дечани и ще се почудим на библиотеката в Прищина; В Черна гора 🇲🇪 първо ще се покатерим до планинските пасища, където от векове пастири водят стадата си и после ще се спуснем до морето при стария град на Будва и о-в Св. Стефан; В Босна и Херцеговина 🇧🇦 ще наблюдаваме скокове от моста на Сюлейман Великолепни в Мостар и ще се лутаме из градина от стечи (каменни паметници) край Столац.

Този епизод обаче, има и един втори план. Наред с приятните приказки за пътешествия и съвети за отдих, искам да си дадем сметка колко подобно е културното наследство на изброените държави с българското културно наследство. Да си дадем сметка, че ние принадлежим към едно голямо, регионално, балканско наследство.

В епизода има и един трети план. Това е фотографията като средство за приобщаване към културните особености на непознати земи.

Приятно слушане!

Петър Петров
Автор и водещ на Невидима крепост

КОГАТО СЕ ОЗОВЕМ НА ПЛОЩАД В ИСТОРИЧЕСКА СРЕДА, обикновено погледът ни се насочка към историческите сгради, които оформят неговата рамка, без да обръщаме внимание на саямия прощад. А площадът е много повече от просто прозното пространство! Наред с материалнините си характеристики като форма, настилка, обзавеждане, зеленина и т.н., той е сцена на исторически събития и място за провеждане на традиционни практики. Площадът, заедно с рамката от исторически сгради създават едно общо културно наследство.

Как да се научим да забелязваме площадите? Какви видове има? Как да изучим тяхната ценност и как да я опазваме? Можем ли да забраним промяната?

По тези градоустройствени въпроси поканих арх. Десислава Ковачева от Университета по Архитектура, Страителство и Геодезия в София. Тя е специалист в областта на музейните експозиции, интерпретацията на археологически обекти и дизайна на публични пространсва. В началото на годината, арх. Ковачева защити дисертация, посветена специално на темата за площадите като част от култрурното наследство на града.

Този епизод може да Ви се стори по-теретичен и по-отвлечен от живия живот. В същото време, той е основополагащ и оригинален.

Арх. Десислава Ковачева ще Ви впечатли с точния си изказ и умело подбраните думи. Разговорът с нея придобива и космополитен дух, защото споменаваме много примери от световни площади, наред с българските примери.

Приятно слушане!
Петър Петров

От Архива

Продължите темата за културното наследство и градоустройството с ЕП 04 • Урбанистичната консервация. Вижте останалите епизоди с таг #Съвремие.

Всички епизоди ще намерите в Архива на Невидимата крепост.

Цитати от ЕП 26

„Пространството, а не камъкът е материалът в архитектурата. Именно това са местата, които ние обживяваме. Както в сградата обитаваме нейните стаи, така в града обитаваме неговите празни пространства. Градът е нашият колективен дом и площадът се явява неговата дневна.“

„Ценността на площада е именно в симбиозата между физическата среда и социалния живот, който се случва в нея. В способността на средата да създава спомени. Мога да ти разкажа за няколко така световно известни площади! Един такъв площад е Джама Ел-Фна в Маракеш, в Мароко. Това е едно голямо пространство, в което се събират местните жители, за да разказват приказки и да омагьосват змии. Неговата ценност се състои именно в това да бъде пространството, където се случват подобни практики. Отделно вече, Джама Ел-Фна е част от медината на Маракеш, която е вписана списъка на ЮНЕСКО и има своите архитектурни качества.“

„Настилката на площада е друг негов елемент, който го определя. Така, например, площад Дел Кампо в Сиена е изключително характерен с тухлената си настилка, подредена в Рибена Кост, която те насочва към основната сграда на площада – кметството. Жълтите павета в София характеризират представителната част на града и съответно са основен елемент на някой от площадите в София.“

„Пространствената рамка на площада, освен от сгради, може да се състои от зеленина. Например при площад Централен в Пловдив, където Цар Симеоновата градина определя едната му страна. Във Враца на площад Христо Ботев, зеленината зад паметника е формалната рамка на площада, но Балканът в далечина се възприема като неговата визуална рамка.“

В някой случай имаме и по-отворени площади. Такъв, например, е случаят на известния пиаца Сан Марко във Венеция, където една от страните на площада е лагуната. И островите в далечина се възприемат отново като част от рамката на площада и от пейзажа му. В Таормина, например, на остров Сицилия, градът е разположен на склон. Основният площад на града всъщност е ориентиран към морето и именно то се явява една от неговите страни.“

ЛОВЦИТЕ СЕ ИЗКАЧВАТ по кози пътеки, по време на планински преходи, „въоръжени“ с фотоапарати, за да документират стенописите на средновековни църкви и манастири.

В този епизод на Невидимата крепост ще се отправим към региона на р. Нишава, от двете страни на българо-сръбската граница, защото именно там се провежда експедицията за „лов на фрески“ на фондация „Балканско наследство“. Вече над 15 години, уникалният ѝ формат съчетава прецизността на научно-изследователска задача с ентусиазма на теренно обучение.

За да разберем кои са ловците и как „ловят“ фреските, поканих Иван Василев, основател и изп. директор на фондация „Балканско наследство“. Той е ерудиран събеседник с интереси по средновековна археология, история на Балканите и история на изкуството на християнския изток.

В епизода говорим за:

• Очарованието на средновековното християнско наследство от двете страни на граница със Сърбия;

• Идеи за ревитализация на този, иначе позападнал регион;

• Нови технологии за документиране на стенописи 🕹️

• Ентусиазмът на участниците (и кога той отсъства), както и за неочакваните плодове от практиката.

— Петър Петров

🎧 Слушайте целия епизод в:

• Substack

• YouTube

• Spotify

• Apple Podcasts

• RSS

Още от ЕП 25

„Давам пример с църквата в Станичене от XIV век. Ясно e обозначена като църква, която е принадлежала на български аристократ, дарен със златотъкана наметка с инициалите на цар Иван Александър. Това е разкрито от югославски археолози през 70-те години. Обекти като този са много интересни, но отново казвам, всички тези типично късно средновековни църкви от времето на Второто българско царство са под 10, те са много малко.“

„Преди няколко години колеги, по време на разкопките в Пистирос край Пазарджик, откриха червенофигурна керамика. По-точно едно много красиво червенофигурно личице, което мислеха, че е Дионис или Аполон, защото беше с венец, едно такова усмихнато. И те си поиграха с мултиспектралната фотография и какво се оказа? С черно върху черно беше написано - Борей. Това е северният вятър.“

„Олтарът на църквата в Беренде вече съществува само на нашите фотографии. Той беше двойно стенописан олтар. Поради някаква причина го бяха разбили, търсейки вероятно религиозни ценности. Слава Богу, вандализмът не е често срещан, нито в България, нито в Сърбия.“

„Хората, които са решили да дойдат от другия край на света, от Австралия, Латинска Америка, имали сме студенти от Камбоджа, (те участваха в експедиция, която беше по най-затънтените български сала по западната ни граница), те са отдадени на това, което правим. Независимо от техните качества и умения, са отдадени. Но ние работим генерално не само със студенти. Работим с доброволци, хора, които са между 18 и 80 години, че и повече. Да, може някой да открие, че това нещо не е за него, но в повечето случаи са достатъчно дисциплинирани, за да отдадат времето, в което са с нас на проекта и на експедицията.“

ИМА НЕЩО ОСОБЕНО ДРАМАТИЧНО в това да стигнеш до края на света! Светът, разбира се няма край, но има места, където човек може да преживее усещането за предел, за граница между познатото и неизвестното и да изпита страхопочитание пред природата. Едни такива места са морските фарове.

Те са разположени най-често върху опасни скали, по които се разбиват морските вълни с грохот и над които се спускат нежни, но изключително коварни мъгли. Като сияещи жалони, морските фарове очертават контура на брега и помагат на моряците да преминат безопасно границата между водата и сушата.

Знам, че рисувам прекалено романтична картина на морските фарове, но защо пък не!? Нека романтиката да ни накара да грабнем раницата си и да се затичаме към най-близкия фар.

В този епизод планирам да направим точно това. Каня Ви на една спираща дъха обиколка по черноморските фарове. Наш гид е Бела Бенова, пътешественик, писател и фотограф. През 2007 г. тя се впуска във велопътешествие по българските фарово, което в последствие се превръща във фото изложба. От тогава Бела е обиколила хиляди морски навигационни съоръжения в над 20 държави, изминала е над 25 000 км (зад волана на едно и също колело). Тя е автор на книгата-пътепис „По пътя на пулсиращата светлина“ и съавтор на мобилното приложение Lighthouses of Bulgaria.

С нея говорим и за романтичната страна на фаровете и за техническата им страна, и за страната им като културно наследство.

— Петър Петров

🎧 Слушайте целия епизод в:

• Substack

• YouTube

• Spotify

• Apple Podcasts

• RSS

Още от ЕП 24

„След това пък се насочих вече и към скандинавските държави, където има удобството, че къмпингуването най-често е свободно разрешено. Моят метод на пътешествие е такъв – диво къмпингуване.“

„Фарът на нос Емине е по-трудно достъпен и даже като съм говорила с различни хора, те казват: Добре де, все пак там завършва маршрутът Ком-Емине. Не може ли нещо да се направи? Не може ли пътят да се оправи нагоре, те са едни разбити коловози. То сигурно може, но аз вътрешно си казвам: Бе, по-добре, този поне да не го оправят! Започнат ли и там да се качват страшно много хора, непрекъснато с големи коли и с големи автобуси, подозирам, че тогава самобитността на село Емона ще изчезне и то ще се превърне в Слънчака.“

„Чисто технически, ако рискувате да лазите по склона на границата на това, което е препоръчително за живота и здравето, бихте могли малко да се доближите, но не го препоръчвам. И самите фаропазачи са ми казали, че често разни туристи им създават неприятни ситуации да трябва да ходят да помагат на някой сурнал се, ударил се и така нататък. Излишни лоши приключения!“

„И понякога фара се слага по-ниско, отколкото човек очаква. Не е на най-високата точка на релефа, защото, примерно, има такива слоеве мъгли, че той трябва да е долу, за да може да се вижда. На много места се правят два фара! Един над зоната на мъглите, един под, за да е сигурно, че човек ще може да се позиционира.“

КРАЙ СТАРОСЕЛ се издига грамадната Четиньова могила. Тя е висока 20 м. с диаметър от 80 м. Обиколката ѝ е 241 м. като по контура ѝ е изградена стена от 6000 каменни блока. Това е така наречената крепида, която предпазва могилния насип от срутване. Целият обект е обрасъл с дървета и храсти и има живописен вид.

Под могилата се крие истинска изненада!

В подмогилния насип е проучен най-големият тракийски храм по нашите земи. Стълбища и открити тераси отвеждат до тежка каменна врата. Зад нея се намира тясно преддверие, след което следва просторна кръгла зала с диаметър от 4,8 м. Залата е украсена с 10 полуколони и фриз, по които все още могат да се видят оригиналните цветовете! Но това, което взема дъха на всеки посетител е куполът, приличащ на пчелен кошер, с височина 3,5 м.

В този епизод на Невидимата крепост ще се опитаме да съчетаем архитектура и мистика. Ще надникнем в чудния света на древните траки, за да разберем идеите, които влагат в храмовия комплекс при Четиньовата могила.

За целта поканих , изследовател в областта на античната култура и религия. Той е доктор по културно-историческо наследство и член на международното общество за етнология и фолклор. Някои от темите, за които говорим в епизода са:

• Защо траките са безписмен народ? Коя традиция е по-устойчива: устната или писмената?

• Защо Четиньова могилата се намира точно на това място?

• За надпреварата с иманярите.

• За найлоните и текущото състояние.

• За култово-обредните практики.

• Каква е разликата между траките и елините?

Не е лесно да се говори за тракийското наследство. За него могат да се прочетат какви ли не небивалици, преувеличения и измислици. А гостът, хич не харесва такива работи!

— Петър Петров

Substack • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от ЕП 23

„Тези дървета и храсти по повечето могили водят до тяхното название. Затова в района и на Старосел има една Рошава могила, защото е рошава. Тази е Четиньова, защото приличат на четина. Косматката, защото е като космата от растения. Не случайно народът им дава такива названия, точно поради обрасването им с тази растителност.“

„В Четиньова могила виждаме как от едно свято място под открито небе траките изграждат един свещен градеж. И наблягам на свещен градеж, защото в днешни дни ние виждаме просто една интересна постройка на няколко хиляди години, но тя си има култово свещено преназначение в древността.“

„Сега тук съм длъжен да кажа обаче нещо, че не всяка скала, която на съвременния човек му бъде интересна и го впечатлява и в която той вижда крокодили, жирафи, слонове, хипопотами и така нататък, и древните траки са виждали същото. Първо те не са гледали National Geographic и не са били много добре запознати с хипопотамите.“

„Стигайки до входа на Четиньова могила, ние имаме в краката си цялата тракийска низина. В момента обаче в тази тракийска низина виждаме един грозен военен фургон, където се помещава охраната. Виждаме соларни панели, виждаме едни такива неща, които не бива да вижда посетителят в днешни дни, защото те концептуално не се вписват в преживяването, което трябва да има той на такъв обект. Защо наблягам на преживяването? Защото всеки един от нас, когато отива да посети един археологически обект, не отива, за да намери информация дали са точно 5000 или 6000 каменните блокове. Не отива за да види дали е точно 241 метра обиколката на крепидата. Отива за да се потопи в историята и в миналото!“

Здравейте!

Аз съм Петър Петров, авторът и водещ на подкаста Невидима крепост, а това е традиционният обзор на епизодите от изминалата година (вижте предишните обзори за 2024 и 2023).

Ще запомня 2025 година с това, че записах първите епизоди с гости извън София. Тоест, това са епизоди по места в страната. Вместо гостите да идват при мен, аз отидох при тях. Знаете ли, открих, че много хора, които искам да поканя в Невидимата крепост просто не живеят в столицата. Затова, тази година инвестирах в два микрофона и един предавател и с раница на гърба заминах на няколко „командировки“ в страната.

Нека да Ви разкажа!

***

Първият (тестов) епизод с новите микрофони се проведе в Стара Загора. Срещнах се с д-р Петър Калчев, директорът на Регионалния исторически музей в града. С него записахме ЕП 18 • Неолитните жилища в Стара Загора. Това е и първият епизод за праистория в подкаста!

След това заминах за Созопол. Посетих изследователската база на Центъра за подводна археология, където разговарях с директора, д-р . Темите преминаха през въпроси за потънали кораби и котви, потънали пристанища, потънали крепостни стени и цели градове под вода. Може да слушате за тях в ЕП 19 • Отвъд синята завеса + Бонус епизода ⭐ Водолазът-археолог.

Във Варна разговарях с един истински пътешественик, който е посветил свободното си време на Османските паметници. Това е . Искам да му благодаря, че сподели топли човешки истории в ЕП 20 • В сянката на султанските джамии.

На следващия ден, пак във Варна записах един много жизнерадостен епизод със заглавие ЕП 21 • Облеклото през Второто българско царство. Гост е Калина Атанасова, която определя себе си като „свободен възстановчик“ и изработва исторически костюми повече от 20 години. С нея одумваме облеклото на средновековните велможи: царя и царското семейство, висшите и нисшите аристократи, духовните аристократи. Одумваме и облеклото на простолюдието.

Останалите три епизода от изминалата година записах в София. Благодарности на Mansa Studio.

И тази година родните села продължиха да ме изненадват! Ако и Вие сте от почитателите на села, тогава съм сигурен, че ще се възхитите от ЕП 17 • Кирпичените къщи в село Мандрица с участието на арх. от сдружение Мещра - традиционни знания и занаяти. В епизода ще научите за тайната на мандричкия кирпич и за предприемчивия дух на мандричани. Ще научите и за (лакомите) 🐛 копринени буби. Благодаря на Николай, че дойде от Сърбия, за да участва в подкаста.

А пък режисьорът дойде чак от Америка! Ок, той не дойде специално за моя подкаст, но успяхме да съчетаем програмата му с моята и да запишем отдавна планирания ЕП 16 • Бачковският манастир влиза в киното. В него Богдан разказва за скаутите на локации за филми и въобще за киното в историческа среда.

В края на годината добавих щипка „нематериално“ наследство към подкаста. С журналиста обсъждаме изчезването на традиционните занаяти. Въпреки, че нарекох епизода ЕП 22 • Червената книга на българските занаяти, оказа се, че съвсем не всички занаяти изчезват. Емилия разказва за срещите си с трудолюбиви българи, които възраждат стари занаяти и създават бъдеще за своите семейства.

Коментари

Какво мислите за изборът на теми през сезон 2025?

Кои епизоди слушахте?

За какво да говорим през новата година?

Пишете в коментарите:

Leave a comment

Към ⚔️ Защитниците на крепостта

Искам да изкажа искрената си благодарност към всички хора, които носят титлата ⚔️ Защитник на крепостта! Без Вашата подкрепа едва ли щях да развивам подкаста вече трети сезон и да планирам четвърти. Благодаря Ви и за търпението, когато правя неуспешни експерименти. Вие сте супер!

(Титлата ⚔️ Защитник на крепостта носят хората, които са избрали да се абонират за Невидимата крепост с платен абонамент. Титлата носят и гостите от епизодите).

И накрая, нека да завърша обзора с един от любимите ми цитати от изминалия сезон:

„Царят е едно неземно същество. Неговите дрехи са покрити със скъпоценни камъни и извезани със злато изцяло плътно. И той, когато се яви пред хора сияе, буквално!“ — Калина Атанасова, ЕП 21.

Пожелавам Ви светли празнични дни! Нека да бъдат сияйни като царско наметало!

—

От Автора

НАСКОРО НАУЧИХ за две български фамилии, които са се заловили със задачата да възродят два стари занаята. Едната фамилия таче Чипровски килими, а другата прави глинени изделия в духа на Бусинската керамика. За тях разказва Емилия Зафираки в специалното издание „Има хора“ на списание InGlobo.

Разказът ѝ ме изненада, защото до тогава смятах, че занаятите са отдавна изчезнали в реалния живот и са вписани в своеобразна „червена книга“ на застрашените умения. Смятах, че единственото място където още се практикуват са етнографските центрове на възрожденските архитектурни резервати. А ето! Научавам, че будни хората са ги превърнали в семеен бизнес и семеен поминък.

В ЕП 22 поканих Емилия Зафираки, за да обсъдим как занаятите могат да намерят място в съвременния живот; нова публика и купувачи. Емилия е журналист и пътешественик и е обиколила България на длъж и на шир. Нейните разкази са много ценни, защото тя е имало възможността да се срещне със съвременни занаятчии и познава от първа ръка тяхната история.

Слушайте целия епизод и ще се потопите в един разговор за предприемчивия български дух, който побеждава унилата действителност.

— Петър Петров

Слушайте епизода 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от епизода

„Но всъщност, с течение на времето, колкото повече обикалях и се запознавах с различни хора, бих казала, че не всички занаяти попадат в тази червена книга. Не всички занаяти са изчезващи, не всички занаяти не намират приложение в съвременния ни животи, слава Богу!“

„Разказват как в началото на техния бизнес, те са били много млади. Как всъщност, отивайки на различни изложения, още първоначално хората са ги подминавали. Или е имало коментари – А те дошли да продадат килимите на баба ми – примерно. Или много често са ги питали – А шефът Ви къде е?“

„Една жътварска стомна за вода, която се е ползвала на времето, представлява един издължен глинен съд със сравнително дебела дръжка отгоре, която не е достатъчно широка. И всъщност тя е била пригодена, за да може жената да си мушне ръката и тази дръжка да легне на китката й, за да остане дланта ѝ свободна, за да може жената да носи още нещо. И всъщност тази стомна да виси на китката й. Тоест, всяко едно нещо, всеки един детайл е направен с мисъл и с удобство и въобще с цел улеснение.“

Зад кадър

Записът е направен на: 09.09.2025 г. в Mansa Studio, гр. София.

КОГАТО ПРОЧЕТОХ за първи път заглавието „Царе, боляри и овчари“, веднага разбрах, че става дума за крайно необикновена книга! Беше ми достатъчен само бърз преглед на съдържанието, за да се убедя, че съм попаднал на оригинална тема: средновековното облекло.

В Невидимата крепост говорим за недвижимото културно наследство, тоест за паметници на архитектурата. Темата за облеклото на пръв поглед стои странично. Но когато се замисля, тя всъщност допълва разказа за архитектурата и може да ни помогне да разберем по-добре българското средновековие или със сигурност да си го представим по-живо.

В епизод 21 поканих Калина Атанасова, авторът на споменатата книгата, за да разнищим средновековната мода. Калина определя себе си като „свободен възстановчик“ и повече от двайсет години изработва исторически костюми от различни епохи.

В епизода обсъждаме как се обличат хората от различните прослойки във Второто българско царство:

• Царят и царското семейство

• Висшите и нисшите аристократи

• Духовните аристократи

• 🐑 Простолюдието

Ще се отдадем на нескромно „одумване“ на избора им на платове, кройки и бижута. Ще стане дума и как да се подмажете на своя господар ако сте по-нисш аристократ, като например избродирате инициалите му върху наметалото си.

Приятно слушане!

—

🎧 Слушайте целия епизод в:

Substack • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от ЕП 21

„Царят е едно неземно същество. Неговите дрехи са покрити със скъпоценни камъни и извезани със злато изцяло плътно. И той, когато се яви пред хора сияе, буквално!“

„Византийският публицист Йоан Цеца, пише до свой приятел — Чувам, че си щял да ходиш до Солун, дори по-на север (тоест вече за българските земи става дума). Какво ли ще правиш там, освен да гледаш апетитните хълбоци на местните момичета? Те много обичат да се окичват с шалове с ресни и въобще да подчертават ханша си. — Освен, че човекът е ценител на хубавите момичета, разбираме, и че тия момичета обичат да си връзват неща около кръста, което не е по подразбиране, тъй като много средновековни дрехи са с права кройка и всъщност няма препасване.“

„Както споменах, макар, че никой не рисува портрети на селяните, да, но все пак на художника му се налага да изобрази простолюдието. Овчарите са хубав пример. Когато трябва да нарисува как овчарите се поклонят на малкия Христос, той рисува овчари, които е виждал около себе си. С широкополите шапки, с торбички през рамо, с висящи часала за сресване на овце.“

От Автора

КОГАТО КАЗВАМ „СУЛТАНСКИ ДЖАМИИ“ имам предвид големите каменни джамии у нас. Познаваме ги добре: Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия в Пловдив, Ибрахим паша в Разград, Ески джмаия в Стара Загора, Баня Баши в София, Куршум джамия в Карлово и т.н.

А когато казвам „в сянката“ имам предвид, че освен тези забележителни паметници на османското наследство, съществуват много други джамии, които обаче са напълно неизвестни. Така да се каже, остават скрити в дебелата сянка на първите. Техният брой е безчетен. Повечето се намират в селата из Североизточна България: с. Риш, общ. Смядово; с. Черна вода, общ. Антоново; с. Духовец , общ. Исперих; с. Фелдфебел Денково, общ. Добрич; с. Търновци, общ. Тутракан; с. Оногур, общ. Тервел и т.н.

Искам непременно да разкажем за тези „селски“ джамии, защото съм запленен от тяхната автентичност и неподправена естетика.

По тази тема ще се доверя на Александър Терзиев. Той е съвременен пътешественик, който мога да сравня (без излишна скромност) само с прочутия Евлия Челеби. Повече от пет години, неуморно, Александър документира джамии и други обекти на мюсюлманското вероизповедание и ги представи пред широката общественост в страницата си Османски паметници в България. Вече над 170 места. Едновременно с това, той свидетелства за чистите помисли и искреното гостоприемство на местните хора, българите мохамедани.

Приятно слушане!

— Петър Петров

Слушайте епизода 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от епизода

„На един обикновен камък, който е примерно половин метър висок, чисто символично се качва мюезинът. Като на един пиедестал. Все пак да е малко по-високо. И от там призовава мюсюлманите за молитва.“

„Много от изоставените джамии биват посещавани от иманяри от Турция. Идват специално, за да търсят имане в тях. И някои хора са предпазливи.“

„Призовавам всички християни и българи: посещавайте, гледайте, хората са изключително добри, изключително топли. Аз преди да започна да работя с Главно мюфтийство съм посещавал тези обекти сам. Отивам и тропам по портите. Дали има добри хора, които да ми отключат. Само веднъж се е случвало да не ми отворят джамия. А съм посетил близо 170 места в Североизточна България. И негативните случки са една или две. Може да си представите за какво топло посрещане става на въпрос от хората. Преоткри ми се света за българските турци и българските мюсюлмани. Изключително комуникативни хора, съдействат, черпят - сладоледи, кафета, броеници!“

Зад кадър

Записът е направен на 21 май 2025г. в споделено работно пространство CO-90, гр. Варна.

Този епизод е предназначен за хората, които подкрепят Невидимата крепост с платен абонамент. Ако имате безплатен абонамент, може да чуете само началото му.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА БАЗА на Центъра за подводна археология е разположена в покрайнините на Созопол с гледка към морето. Директорът на центъра ме развежда из техническите помещения, в които се съхранява водолазната екипировка. Минаваме под „завеса“ от висящи костюми-неопрени, за да ми покаже къде се пълнят бутилките с модерна компресорна станция за минути. В друго помещение са подредени сандъци с различни размери. Гостът ги потупва и обяснява, че тук са прибрани уреди за изследване на морското дъно. Става дума за: сонари, ехолоти, магнитометъри, лазери, дронове др. „играчки“.

В този бонус епизод, поканих д-р Прахов да разкаже тъкмо за тези уреди. Ще стане дума: за дистанционното локализиране на потънали обекти; за самото гмуркане до тях; и за морските явления, които диктува графика на работата. Ще научим какво отличава водолаза-любител от водолаза-археолог.

Приятно слушане 👌

—

С ИЗНЕНАДА научавам, че България е сред страните пионери в подводните археологически проучвания. Още през 1978г. българските учени разпознават перспективите пред изучаването на потъналите в Черно море паметници на културата. Затрупани от тиня и пясък, там лежат руините на праисторически селища, антични градове, исторически пристанища и кораби от всички епохи на корабоплавателно. Днес, след години на работа се очертават контурите на един красив и богат пейзаж, който съществува по думите Жак-Ив Кусто откривателя на акваланга, „отвъд синята завеса“.

По тази тема разговарям с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. Той е водолаз, изследовател на морското дъно и (убедих се в това) визионер. С него записахме един обзорен епизод, в който направихме опит да очертаем посоките на подводните търсения.

В епизода говорим за:

• Потънали праисторически селища.

• Потънали антични градове.

• Потънали исторически пристанища.

• ⚓ Потънали кораби.

Още, говорим за:

• Смелата идея на проф. Александър Фол да се основе център за подводна археология.

• Международния интерес към Черно море.

• Заплахите от иманяри!

• Как може да се популяризират обектите под вода? Например, чрез създаване на туристически маршрути за водолази любители.

• Плановете, старото рибарското училище на о-в Св. Кирик и Юлита да се превърне в център на черноморските контакти.

• Сътрудничество с ЮНЕСКО.

Приятно слушане!

— Петър Петров

🎧 Слушайте целия епизод в:

Substack • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от ЕП 19

„Крепостните стени на Несебър са били както по платото, така и в подножието му. И тези стени, които сега откриваме на 3, 4, 5, 6 метра дълбочина, са защитавали подстъпите по вода до града. Така че мащабите на древния град са били доста по-големи, отколкото те са днес.“

„Това, което откриваме интересно при Созопол под вода, са останки от антични вълноломи, направени от натрупани камъни.“

„Друг обект, където откриваме останки от античността под вода е Каварна, древният Бизоне. Откриваме архитектурни елементи: колони, капители, прагове на много големи порти, обработени камъни с жлебове, сглобки. Това са вероятно разрушени монументални градежи на един потънал крайбрежен квартал.“

„Не случайно, в Черно море преди няколко години бе осъществена най-голямата морска експедиция в световната археология - проектът Black Sea Map.“

„Всичките находки, които ние вадим минават процес на консервация, укрепване, обезсоляване, за да ги запазим. Това е процес, който продължава минимум няколко месеца, а в много от случаите години наред. Иманярите, които вадят находки, първо, че в повечето случаи, въобще не са наясно с тази необходимост, а и дори да са наясно, не могат да се погрижат за тези находки. Следствие на това те се разрушават, деградират, особено ако са керамика, особено ако са от дърво, включително от метал. За няколко месец или години те се разрушават, така че тяхното изваждане е началото на тяхното интензивно унищожаване и безвъзвратна загуба.“

„Целта е да се създаде регионален център за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО. Такъв център би имал значение за припознаването на България като страна, която има сериозни традиции в опазването и проучването на културното наследство и възможност да играе ролята на регионален център за Черно море. Центърът ще координира международна дейност, която ще включва както проекти за проучване на подводното културно наследство, така и обучения, провеждането на конференции, и реализирането на международни сътрудничества.“

От Автора

ПРЕДИ 8000 ГОДИНИ на територията на днешния град Стара Загора избухва праисторически пожар, който изпепелява намиращото се на това място праисторическо селище. Температурата на огъня е толкова висока, че пламъците изпичат глинените стени на две къщи и ги втвърдяват. По този начин къщите се запазват за хилядолетия напред и се превръщат в уникална праисторическа находка, която наричаме: Неолитните жилища.

Обектът е сред най-добре запазените в Европа за тази епоха! Заставайки пред руините на двете къщи, човек може да наблюдава детайли от богатството на праисторическия интериор. Освен очертанията на стените, ясно се виждат: прагът на входната врата, каменните пещи, мелничките за зърно, дори лежанката, на която са спали хората.

За да разберем повече за Неолитните жилища и за живота на първите заселници по нашите земи, поканих Петър Калчев, директорът на Регионалния исторически музей на Стара Загора. Той е специалист по праистория и радетел на новите технологии в проучването и популяризирането на културното наследство.

Приятно слушане!

— Петър Петров

Слушайте епизода 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от епизода

„Стара Загора е наистина град, в който животът не е прекъсвал от новокаменната епоха до наши дни. Тук в пластовете на времето, ние откриваме всички периоди от човешкото развитие, като започнем от неолита към каменно медната епоха, бронзовата, ранно-желязната, късно-желязната и след това отиваме към античността, средновековието и стигнем да наши дни! В тези пластове наистина няма никакъв хиатус, никакво прекъсване. Стара Загора е може би най-стария жив град в Европа, в който животът е започнал преди повече от 8000 години.“

„И тогава колегата Минчо Димитров отива на място и вижда, че наистина се копае върху селищната могила, без разрешение, без предварително проучване. За съжаление, багерът събаря свода на пещта в едната къща, и го отнася. Тя и сега е най-запазената пещ в Източна Европа, но тогава е щяла да бъде напълно запазена.“

„Радиовъглеродно датиране много точно определя възрастта на пробите с грешка от 5-6 години! По колагена също така, много точно се определя възрастта на животински кости, които са много важни за изучаването на икономиката, на палеоикономиката. Има методи, които определят какво е почвата с поленов анализ, какви растения са отглеждани тогава и така нататък. Въпросът е, че, за съжаление в сравнение с другите държави, ние не отделяме толкова много средства за подобни изследвания, които са много важни и показват една пълна картина на древните общества.“

Зад Кадър

Записът е направен на 28 февруари 2025г. в Стара Загора.

Такова село е Мандрица. Туристическите агенции плахо започнаха да го включват в своите програми и аз мисля, че се задават хубави години за него. Мандрица се намира в източните Родопи, съвсем на границата с Гърция. За съжаление, може да го определим като село-призрак, с население под 10 постоянни жители.

Мандрица е известна с кирпичените си къщи. Освен, че са много на брой, някои от тях са изненадващо високи, достигайки до три етажа. Отличават се с големи салони по 60-80 кв. м. без вътрешни колони. Посредством характерен мандрички трик, салоните са 30% по добре осветени от други подобни къщи! Макар, че селото няма статут на архитектурен резерват, то на практика представлява такъв и привлича всеки, който иска да изучи строителството с кирпич.

За да научим повече за това село, поканих в Невидимата крепост арх. . Той е съосновател на Сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“ и на „Асоциация за строителство с естествени материали“. Интересите му към народната архитектура го отвеждат до Мандрица, където бързо разбира, че това наследство е тръгнало … да изчезва. Арх. Маринов впряга контактите си, за да организира поредица от изследователски мисии на терен, които имат за цел да документират завареното положение, но и да търсят начини за реставрация на мандричките къщи.

Разбира се, че в епизода ще научите каква е тайната на мандричкия кирпич! Но освен това ще стане дума и за възникването на селото и за предприемчивия дух на първите заселници. И за 🐛 копринените буби.

Приятно слушане!

Петър Петров

От Автора

Записът е направен на 21 февруари 2025г., Mansa Studio, гр. София.

На корицата: Селската идилия на село Мандрица / Снимка: European Heritage Volunteers.

От Автора

КАКВА Е ВРЪЗКАТА между културното наследство и киното? Ако паметник на културата стане локация на филм, просто декор ли ще бъде? Може ли да е герой? Как се снима в историческа среда и как тя въздейства на кинаджията?

По тези въпроси поканих Богдан Дарев, един от продуцентите на филма „Не затваряй очи“, който е сниман в Бачковския манастир. Пред камерата се играят сцени в някои от най-старите крила, до които рядко има достъп. Като например средновековната трапезария, известна с това, че на тавана е изписана много рядка сцена: Дърво Йесеево.

„Не затваряй очи“ е екранизация по романа на Мартин Ралчевски. Режисьорът е Николай Егерман. Във филма Бачковската света обител влиза в ролята на КРЕПОСТ, където главният герой Петър се укрива. После се превръща в ШКОЛА, където той изучава вярата от книгите в манастирската библиотека и подражава на монасите. Но приз цялото време манастирът е ДУХОВНО ПРИСТАНИЩЕ, на чийто бряг Петър намира себе си и се преобразява!

Получи се един сърцат разговор с много моменти на неподправена радост. Богдан е чудесен разказвач и представи снимките в манастира, така щото и ние да ги съпреживеем. В епизода говорим още за емиграцията (той живее в Америка), за споделянето на знанията с младите и разбира се за вярата.

Богдан е автор в платформата Substack, в която и аз съм автор, и от където се излъчва Невидимата крепост. Абонирайте се за неговата публикация „Завръщане с Богдан Дарев“.

Повод за този епизод стана една негова статия, която ме грабна с приказна история в началото, а после научих за скаутите на филмови локации и колко вълнуваща е тяхната работа. Веднага поканих Богдан да стане гост в подкаста. Препоръчвам да прочете Летящата икона.

Приятно слушане!

— Петър Петров

Слушайте епизода 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Още от епизода

В моя случай баща ми ме качи на самолет през 1995 г. и ми каза: „Махай се от тая скапана държава!“ И аз се озовах изведнъж в Америка. Там се сблъсках с какви ли не неща и дойде моментът, когато осъзнах, че аз искам да се завърна обратно. Може би лично аз планирам да се завърна в България, но не беше планът „Завръщане с Богдан Дарев“ да се казва така заради мен. По-скоро завръщането е към себе си и завръщаното към онова, което пък майка ми казва: „Направи добро и го хвърли в морето“.

Николай Егерман ми каза: „Богдане, аз искам да вземем много сериозни български актьори“. Каза ми за Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Кръстю Лафазанов, Ирена Милянкова и като почна да ги изрежда! Аз дори не знаех, честно каза, кои някой от тях са, но после разбрах, особено за по-младит, че те са доста известни в България.

Ти представяш ли си какво е изведнъж да трябва да обърнеш времето. Обаче трябваше да бъде така, защото искаме да снимаме вечерта. Беше лятото с дългите дни и по този начин точно целихме да намерим това спокойствие, което няма как да намериш през деня. Плюс това няма как и да осветлиш филма и тези стенописи и всички тези кадри по начин, по който да са толкова въздействащи, ако се снима само през деня.

Снимахме и в библиотеката и там има един прекрасен кадър с Петър седнал на стола и си пее, който ми е любим. Той стана абсолютно случайно и го видяхме и веднага се снима.

Зад кадър

ЗАВРЪЩАНЕ с Богдан Дарев

Свободен бюлетин за приключенията на кинорежисьора, хората с които се среща и всичко което го вълнува за България.

Записът е направен на 21 януари 2025г., Mansa Studio, гр. София.

ПОЗДРАВИ ОТ АБУ СИМБЕЛ 👋 Тази година изпълних мечтата си и успях да посетя най-впечатляващият египетски храм! Ето ме тук, стоя в подножието на колосалните статуи на фараона Рамзес II, изсечени в скалата преди 3288 години. Още в древността става земетресение и една от тях се пропуква и се сгромолясва. На снимката съм се подпрял на каменен къс от нея, по-точно на фараонската кърпа (немес), малко над ухото на Рамзес.

Абу Симбел стои на брега на река Нил, за да свидетелства за могъществото на египетските фараони, но и едновременно с това — за могъществото на ЮНЕСКО и идеята за световно културно наследство. Цяло чудо, е че все още можем да посещаваме този храм. Без подкрепата на ЮНЕСКО, колкото и масивен, непоклатим и дълговечен да изглежда, той е можело да бъде напълно унищожен!

През 1971г. водите на язовира „Насър“ е трябвало да залеят Абу Симбел и да потопят величествените статуи. Обектът е спасен благодарение на усилия на над 50 държави, обединени под егидата на ЮНЕСКО. Между 1964 и 1968 г. те провеждат мащабна инженерна операция по преместването на храма. За целта той е разрязан на над 1000 блока (всеки с тегло между 20 и 60 тона), които са маркирани, повдигнати с кранове и сглобени на по-висока площадка, на сигурно място.

Спасяването на Абу Симбел е историческо събитие, защото за първи път международната общност се обединява в името на опазването на световното културно наследство. Утвърждава се идеята, че обектите вписани в списъка на ЮНЕСКО притежават извънредна и универсална стойност, която надхвърля националните граници. Да, храмът може и да се намира на територията на Египет, но той принадлежи на цялото човечество. Опазването му е белег за цивилизованост и представлява дълг към идните поколения, които също като нас имат право да го съзерцават.

***

Намирам темата за Световното наследство за особено вдъхновяваща и ободряваща. Затова се радвам, че тази година успях да запиша дълъг и изчерпателен епизод посветен на нея. Става дума за ЕП 14 • Световното наследство на ЮНЕСКО с участието на проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО. В епизода проф. Кръстев излага основните идеи, залегнали в международните документи, но и разказва лични спомени от еуфорията при вписването на българските обекти. Това е основополагащ епизод, задължителен за слушане.

Помолих проф. Кръстев да запишем и един бонус епизод за Защитниците на крепостта, в който да обърнем внимание на Несебър. В следствие на бурното презастрояване, старинният град е на път да загуби своята културна стойност и да бъде отписан от Световното наследство! За тази опасност ще научите в Бонус епизода ⭐ Случаят Несебър.

През изминалата година поставих началото и на една нова поредица в Невидимата крепост, посветена на темата за изложбения дизайн. Нямаше как да не забележа, че все повече български музеи обновяват експозиционните си зали и придобиват европейски вид. За да обсъдим как се случва тази трансформация подготвих два материала, като и двата са с по двама гости. В ЕП 12 • Графичен дизайн в музея разглеждаме информационните табла в Голямата епископска базилика в Пловдив. Говорим за шрифт, цвят и илюстрация с дизайнерите Вера Шварц и Цветислава Колева от студио за визуална идентичност „4plus“. В ЕП 13 • Врачанските съкровища в нова премяна активираме всичките си сетива, за да се потопим в атмосферата на обновената зала-трезор на Врачанския исторически музей. Арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков от „Ателие 3“ ентусиазирано споделят за премеждията по реализирането на проекта и спорят, за това какво е съкровище.

Това са епизоди за културно наследство „на закрито“ в музейни зали. През тази година записах и два епизода за културно наследство „на открито“, „сред природата“. В ЕП 11 • Родопската теснолинейка се качваме на влак по най-живописната линия у нас: Септември–Добринище заедно с Кристиан Ваклинов от сдружение „За теснолинейката“. Той говори за опазването на индустриалното наследство, съчетано с „бялата приказка на зимата … златната есен … топлината на лятото и пътуването по мостчето между вагоните, където хем си във влака, хем си отвънка … и пролетните аромати на разцъфващите диви треви“. Черпим и от енциклопедичните познания на Красимира Лука, археолог в областта на римската античност от „Българско археологическо сдружение“. С нея потегляме на експедиция по старите римски пътища в търсене на изгубения тракийски град Бесапара в ЕП 15 • Столицата на Бесите.

Колкото и да са разнообразни формите на културно наследство, има един обединяващ принцип, за който ни напомня проф. Кръстев:

„Според Венецианската харта, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“.

Благодаря на всички, които слушахте подкаста през изминалата година 👍

Специални благодарности на ⚔️ Защитници на крепостта за финансовата подкрепа, доверието в работата ми да популяризирам културното наследство на България и търпението за създаване на нови епизоди.

Да поговорим в цифри. През 2024 г. успях да запиша 5 епизода + един бонус епизод. Това са общо 4 ч. 30 мин. и 54 сек. блажени разговори за културното наследство. Епизодите са слушани общо 3 850 пъти като 77% са слушани в България, 8% в САЩ, 3% във Великобритания и по 1% в още 29 страни.

Искрено се надявам съдържанието да е било интересно и да е било като отворен прозорец към чудесата на историята.

Какво мислите за изминалия сезон 2024? Припомнете си обзора на сезон 2023 в статията „Една година в студиото“.

Leave a comment

Провали

За да е пълен обзорът на сезона, трябва да кажа и за някои провали. Може би забелязахте, че пропадна цялата есенна програма и не съм публикувал скоро нов епизод. Планирах още четири епизода за тази година, но не успях да ги запиша. Не защото гостите отказаха участие (точно обратното), а защото не намерихме подходящ ден за записи, предвид моите пътувания и ангажиментите на гостите. Това се оформя като постоянен проблем и е най-трудната част от създаването на подкаста.

Друг провал през 2024 г. беше чатът в Невидимата крепост. Чатът е пространство, в което се опитах да организирам неформални дискусии по актуално въпроси (Исторически парк, филмът на Бетани Хюз, статуята от Хераклея Синтика и др.). Интересът се оказа много слаб, а и чатът се оказа много сложен за използване и сложен за откриване къде е. В крайна сметка, взех решение да закрия чата за 2025г. Въпреки това, благодаря на онези от Вас, които участваха.

Планове за новата година

• Ще говорим за потънали кораби, потънали пристанища и за археолози водолази.

• Ще обиколим страната по необичаен маршрут - по османските паметници.

• Ще се научим да печем кирпич и ще вникнем в строителните техники на триетажните кирпичени къщи в с. Мандрица.

• Ще разкажем за един праисторически пожар и овъглените неолитни жилища в Стара Загора.

• Ако остане време, елате да „ловуваме“ редки фрески по стените на изоставени манастири.

• Ще говорим и за кино 🎥 Ще влезем в ролята на скаути на локации за исторически филми и ще цитираме Умберто Еко от романа му „Името на розата“.

През 2025г. съм решил да подновя рубриката Обсерватория, в която пиша авторски есета-наблюдения над културното наследство:

• Ще отправим поглед към златното петле върху шпила на катедралата „Нотр Дам“.

• Ще извадя от дълбокия архив непубликуваното есе „Изумителното сътворчество между човека и природата“, което започнах да пиша преди пет години докато пътувах в северна Русия (където едва ли някога ще се върна).

• Ще публикувам (а може и да не публикувам) едно странно есе, за демонтажа на паметника на окупационната червена армия в София.

• Ще извадя от дълбокия архив и друго есе за Къщата с ягодите, но ще трябва да го поотупам от прахоляка.

Какво мислите за тези идеи? Имате ли предложения за други? Пишете в коментарите:

Leave a comment

Благодаря, че прочетохте до тук!

Желая Ви, светло Рождество Христово и Весела Нова година!

От Петър Петров

Автор и водещ на подкаста Невидима крепост

P.S.

Разрешете ми да се похваля и с два отзива, които получих тази година:

„Радвам се, че се познавам с Петър. Това, което той прави за културното наследство е за сметка на цял институт със 100 човека, след сито от 1000. Представя наследството в неговото многообразие, човечност и истинска стойност - за всеки човек и обществото.“ — Цветомир Ценков

„Страхотен подкаст!! Каква компетенция и колко интересно поднесено! Браво, дори 7-годишният ми син седя с мен и слуша, а аз му показвах на картата за къде говорите ❤️ Все така!!!“ — Veselina

От Автора

АРХЕОЛОГЪТ НЕ Е ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩА, но у нас свикнахме непрекъснато да се показват уникални археологически открития и да се правят сензации. Това подклажда опасната идея, че всеки може да грабне лопата и да си намери нещо. Освен, че уморяват, сензациите свиват представата за археологията до простото изваждане на антики от родния чернозем. А тя, археологията има много повече какво да предложи и по начало, археолозите се занимава с далеч по-интригуващи и благородни неща.

Археологията има за цел да реконструира миналото (ако може в по-големи детайли) и да допълва знанията ни за него. Събирането на антики е само малка част от процеса.

В 15-тия епизод от подкаста поканих археолога Красимира Лука от „Българско археологическо сдружение“, за да разплетем една загадка: къде се намира античният град Бесапара - столицата на тракийско племе Беси.

Боравейки с енциклопедични познания, сравнявайки информация от предишни проучвания, и дебатирайки тежестта на всяка „улика“, загадката се разплита.

Освен за самия античен град, в епизода ще стане дума:

• Римските пътеводители: Табула Певтенгериана, пътеводителят на император Антонин и Бургундският пътеводител.

• 📍…📍… … 📍 Милиарните колони - Може ли да си вземем една за вкъщи?

• Пътните станции.

• Обходи на терена.

• Светилището на Асклепий при с. Паталеница.

• Красимира, къде е Бесапара?

Приятно слушане!

Петър Петров

Невидимата крепост е на всички платформи!

Слушайте подкаста тук 👉 krepost.fm • Substack App • YouTube • Spotify • Apple Podcasts • RSS

Цитати

Търсенето на Бесапара започва с преглед на римските пътеводители.

„Основният римски пътеводител, който обаче е с много грешки, представлява една рисувана карта. Казва се Табула Певтенгериана (Tabula Peutingeriana). Защо? Защото е открита при някой си Певтенгер, който преписва и прерисува средновековно копие на римския оригинал. Допълвана е и има много грешки, но е визуална и интересна.“

Милиарните колони са нещо като жалони, които показват разстоянието до следващата колона.

Върху милиарните колони е било най-популярно да се напише едно дълго послание към императора, за да напомня на народа кой е „бащицата“ […] Днес, ако някой се опита да ги пренесе с цел за красота или колекционерски намерения или за продажба - много хора не оценяват когато има само един надпис. Особено пък като и не го разбират, някакви драсканици. По тях няма релефи или нещо друго, което да привлече вниманието на тази общност, която се интересува да прибира подобни паметници.

Милиарните колони могат да очертаят до къде се простира юрисдикцията на даден античен град.

В Мездра, която се намира над Стара планина на север, е открит надпис, който също е поставен от градския съвет на Сердика. Което веднага означава, че всъщност градската територия на съвременна София е достигала над, над-над-над-над Стара Планина.

Задължително за археолога е да излезе от кабинета си и да „хване гората“, за да събере топографски данни.

„Повечето средновековни крепости са били на непристъпни места в планината. Това е с цел отбрана. Да речем, когато са започнали да нахлуват хуните, след тях аварите и т. н. и са започнали да плячкосват цяла северна България. Повечето от жителите се изтеглят в планините и там се укрепяват и започват да се бранят. И в равнината изчезват всякакви селища. Но в римския период селищата са били на равно и удобно за живеене място. Близо до вода, близо до търговски пътища, близо до известни светилища. Тоест, имали са комфортен начин на живот.“

Красимира, ще свърши ли археологията?

„В България има толкова много градове, толкова много красиви места, които трябва да се проучват. Имаме нужда от много археолози, които да работят бавно и концентрирано. Мога да спомена Ескос, ами Рациариа, даже и случая Скаптопара, който е долу до Благоевград. Надявам се на една програма, която бавничко да започне да разкрива на населението на България нашите ценни и красиви обекти. В момента говоря само за римските, защото това ми е специалността, но предполагам, че ако попитате други археолози, те ще ви разкажат много и за другите периоди и колко уникални места има където буквално да се докоснем до миналото. А не да гледаме някакви бели камъни, защото там вече информацията се губи много.“

Зад Кадър

Записът е направен на 25 юли 2024 г.

• Компроментирана е връзката с околната природна среда.

• Автентичните къщи от народната архитектура са подменени с бутафория.

• Нарушена е специфичната многопластовост от различни цивилизации.

• Изгубен е приоритетът на средновековните църкви (на практика най-голямата ценност).

В резултат, Несебър може да бъде отписан от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и България да стане за резил пред цивилизования свят.

„Например, има една църква Света Богородица Елеуса, археологическа ценност, на северния бряг, всред една такава зелена зона, която беше превърната в паркинг. Ние предложихме, тя да си остане зелена зона, да се ликвидира паркинга и църквата да получи един добър контекст в рамките на стария град. В този период от време обаче, до църквата непосредствено в тази същата зелена зона изникна един пететажен хотел! Напълно в противоречие с плана. Напълно в противоречие с въведения мораториум. Тоест, има мораториум да няма ново строителство до приемане на плана, а кипи бурно ново строителство!“ — проф. Тодор Кръстев

Как се стигна до тук?

Това е бонус епизод

Бонус епизодите са за хората, които имат платен абонамент за подкаста Невидима крепост. Хората, които имат безплатен абонамент могат да слушат само началото на бонус епизода (free preview). Бонус епизодите представляват продължения на основните епизоди, в които каня госта да развие някоя тема в по-голям детайл. Те се отличават с дълбочина и оригиналност.

Още …

Всички Бонус епизоди ще намерите в Архива на бонус епизодите. Настоящият бонус епизода ⭐ Случаят Несебър е продължение на:

На корицата

За корица на бонус епизода ⭐ Случаят Несебър избрах акварел на австро-унгарския пътешественика Феликс Каниц. Изображението показва Несебър от преди ерата на бетономорието, когато градът блести с цялото богатство на историческото си натрупване.

СПИСЪКЪТ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО е съставен от обекти, които притежават „изключителна универсална стойност“ за цялото човечество. Те носят огромен престиж за държавата, на чиято територия се намират. Свидетелстват за нейната богата култура, за богатото минало на тая земя! Те са и доказателство за способността на държавата да опазва своето наследството, което е практически знак за: цивилизованост. Тъй като цивилизованост означава да запазиш онова, които представлява ценност.

Намирам темата за Световното наследство за изключително вдъхновяваща, защото тя позволява да надскочим границите на България и да се почувстваме част от едно световно движение. Нещо като Олимпиада, но в сферата на културното наследство.

По тази тема имах удоволствието да разговарям с проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО с над 30 успешно реализирани мисии по света.

Темите в епизода

• Изключителна универсална стойност на Световното наследство.

• Процесът по вписване - политик срещу експерт.

• Проф. Кръстев разказва за някои от своите 🕵️‍♂️ мисии: Случаят Санкт Петербург; случаят Котор; случаят Кремъл.

• Списъкът на световното наследство в опасност: Случаят Дрезден; случаят Несебър.

• Ползи от статута Световно наследство.

• Проф. Кръстев споделя спомени от вписването на българските обекти.

• Динозавър ли е ЮНЕСКО? Продължава ли да е актуална идеята за Световното наследство?

Записът е направен на 29 март 2024г.

Цитати

Представям Ви някои от най-ярките откъси от епизода, в които гостът, проф. Тодор Кръстев обяснява въздействащо тънкостите на работата със Световното наследство на ЮНЕСОКО.

Какво означава понятието „автентичност“?

След дълга и противоречива еволюция на отношението към автентичността, Венецианската харта от 1964 г. на ИКОМОС, признава автентичността за иманентно качество на културното наследство. Според хартата, културното наследство е едно послание от минали поколения, което се намира временно в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения, както се казва там „в цялото богатство на неговата автентичност“. Валиден е принципът, че реставрацията (тоест, възстановяването на изчезнали елементи в паметника) завършва там, където започва хипотезата. Тоест, започнеш ли да измисляш, трябва да спреш.

Ето една заблуда:

Аз съм срещал такива мисли в някои държави, „Ами ние имаме много важна ценност, обаче не можем да я опазим. Нямаме достатъчно ресурси, средство и т.н. И нека човечеството да я опази!“ — Няма такава постановка; такова нещо няма. Точно обратното е. Държавата вписва ценността именно, защото до сега успешно я е опазвала и гарантира, че ще може да я опази в бъдеще. Това е ключов момент, който не винаги се съзнава. За целта, държавата представя убедителни доказателства за това нещо.

Кога възниква конфликт между експертите и политиците?

Винаги! […] От една страна e местното политическо решение, което най-често е комбинирано с икономически интереси. Да не забравяме, че всяко културно наследство (да не говорим, световно наследство) представлява възел от интереси. От най-различно естество. Икономически в най-голяма степен. И от друга страна е експертното мислене с база: професионални принципи, професионален морал, експертна етика, които са формулирани още от Венецианската харта.

Из „Случаят Санкт Петербург“:

През историческият център на Санкт Петербург минава река Нева. Там бреговете са били обект на една изключителна урбанистична дисциплина. В продължение на векове се е формирала така наречената Небесна линия, т.е. един хоризонтализъм на всички сгради, които се намират по бреговете и това се нарушава или по-скоро се балансира с шпиловете на катедрали, адмиралтейството, да кажем и т.н. Тоест, една хармония, истинска хармония. И въпросната мисия през 2009 година, която направих в Санкт Петербург, установи, че има не само намерение, а вече е проведен конкурс и е избран конкурсен проект за 500-метрова кула, точно в тази Небесна линия, за която става дума. Кула на Газпром.

България има едно истинско постижение преди 40 години.

Само за шест години, между 1979-85 година, България вписва девет световни паметника! Седем културни и два природни. Това постижение е свързано, нека да кажем, с две важни личности в тази област. Единият е проф. арх. Пейо Бербенлиев, който е първи директор на Националния институт за паметниците на културата. Той е инициаторът на тоя процес. И проф. Магдалина Станчева, която имаше прозвището „археологът на София“. Тя беше представител на България в комитета по Световно наследство. Много е важно, кой е там. Да не забравяме, че към 1990 г. Русия, Чехословакия, Румъния нямат нито един обект в списъка, а България вече има девет.

Още за госта

Проф. арх. Тодор Кръстев, д-р на архитектурните науки е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС). Почетните членове са само 88 от общо 9500 члена на световната организация. Той е почетен председател и на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Основател и дългогодишен ръководител на специализацията по Опазване на архитектурното наследство в УАСГ (от 1982). Авторитетен експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света - между тях в: Авиньон (1993), Лион (1994), Берлин (1999), Ферапонтовия манастир (2000, Русия), Будапеща (2001), Баку (2002), Берат, Албания (2006), Котор, Черна гора (2008, 2009, 2011), Яйце, Босна и Херцеговина (2008), Цетине, Черна Гора (2009); Киев (2009), Санкт Петербург (2009, 2010, 2011, 2013, 2014); Белград (2010), Киев (2010), Котор (2011), Киев (2011), Ярославл (2012), Лвов, Украйна (2012), Москва - Кремъл (2014, 2015), Соловецки манастир (2015, Русия) и др.

Експерт на Съвета на Европа и на Европейския съюз. Автор на урбанистични проекти за културното наследство на София, Пловдив, В. Търново и др. Ръководител на проекта за опазване, реабилитация и градско обновяване на Античния стадион в Пловдив (Специална награда и Награда на публиката „Сграда на годината” 2014). Инициира и ръководи международните проекти: „Културни маршрути на Югоизточна Европа”? (Награда „Крал Бодуен”, 2000, Голямата награда на Европейската комисия в България, 2002); „Децата и културното наследство" (Голяма награда на медийния фестивал в Албена, 2006). Негов реализиран проект „Мост на плажа в Бургас”, интерпретиращ градската традиция, е избран от жителите на града през 2008 за „Символ на Бургас”. Ръководител на Плана за опазване и управление на Старинен град Несебър, 2012.

Автор на много научни публикации в България и чужбина. Лауреат на международни и национални архитектурни конкурси. Златна значка на Несебър, плакет и Почетна грамота на община Несебър за принос в опазването на Стария град (2006). Златен медал на световното биенале на архитектурата, София (1980). Златен медал на САБ (1980). Носител на руската международна премия „Комеч“ за „Обществено значима гражданска позиция за опазване на Световното културно наследство на Русия (2018). Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (1997). Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното наследство на града. Голямата награда на камарата на архитектите в България за цялостно творчество в сферата на културно-историческото наследство (2022).